Иска ми се никога да не съм обичала никого
9:11 Иска ми се никога да не съм обичала никого. Гардеробът проблясва в сиво, дъждът очертава силуетите на две фигури прегърнати в метаморфоза.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Тъмната роля й подхождаше
Родена в мръсотията, тя беше точно това – главата беше пчелен кошер, а очите – малки рани. Студена статика заемаше твърде много място в нея, въпреки че сърцето й е с уста като на топъл лъв.
Приказните орисници в “Роуз и други вълшебни кръстници”
За сборника с приказни истории/разкази “Роуз и други вълшебни кръстници” на Екатерина Капрова; от редактора.
Житейските срещи на Васил Тодоров
За сборника с разкази “Житейски срещи” на Васил Тодоров – Клоуна.
Едно стихотворение
Две очи. Усмивка. Безвремие. Среща. Случайност. Съдба. Поздрав. Невинност. Мълчание. Истина. Свян. Суета. ...
От всякога
От всякога, от всякога по-дръзка, с безброй ножове във гърба, към себе си решила да се върна, с високо вдигната глава.
Писмо до Дядо Коледа
Писмо ще напиша до побелелия старец, в чиято щедрост вярват децата. От легенди и приказки големите знаят, че той живее нейде оттатък.
Няма раздяла
Ти само ми вярвай както преди, а аз ще остана твоето „вчера“. Както е рекло на вълната морето: – Само се успокой и ще бъда при теб!
Изморих се
Изморих се да бъда удобна на всички, едва стоя вече на тези крака. Дълго шиех като шивачка усмивки, ала своята рана не успях да закърпя.
Босонога
От бурите в душата ми възкръснах, а тъй свирепо ме оголиха до кости, сърцето ми на облак се превърна, все по-тягостно ми ставаше, сиротно.
Иронията на любовта
Безброй снежинки заваляха, и покриха черния асфалт, а уличните извисени лампи отразяваха света във бяло.
Не тичай след изпуснатия влак
Не тичай след изпуснатия влак и не ругай, че времето не стига! Не се гневи, че някой ти е дал половината от туй, що ти се пада.