Васил Каравасилев

Васил Каравасилев е роден през 1945 г. в с. Васил Левски, Карловско. От 1954 г. живее и работи в гр. Бургас, след прекарано детство в родното си място, гара Стряма и с. Кошарица, Поморийско.

Завършва средното си образование в Икономически техникум. Висше придобива във Великотърновския университет, специалност “Българска филология и история”. След двегодишно обучение във ВИИ “Карл Маркс” (УНСС) специализира “Управление на полиграфическото производство”.

Шестнадесет години оглавява бургаската държавна печатница (1984 – 2000). Има публикации в периодичния печат.

Автор е на седем книги с документални и художествени разкази, публицистика и поезия: “Кръстци” (1993 г.); “Чирепи” (1999 г.); “На тази и на горната земя” (1999 г.); “Капки политат звънко” (2005 г.); “Лодка от дъбова кора” (2014 г.); “Светулки в погледа ми блесват” (2014 г.); “Опожарено време” (2022 г.) и осмата, издадена посмъртно,”Далечни и близки ехтежи” (2024 г.).

Член на СНБП (Съюз на независимите български писатели) и един от основателите на филиала му в Бургас. Има публикации и в двата литературни сборника “Прибой” на СНБП – през 2018 г. и 2023 г.

Земният му път прекъсва на 16 юли 2023 г.