Неговата поезия пазят в сърцето си стихосбирките “Отсам брега” и “За да има море”. А “Отсам и отвъд” – избрано, 2001 г. стана факт, когато авторът бе отплавал далеч в безвремието. Познавахме се, без да бъдем близки. Но лириката му е достатъчна да ме убеди, че поетът не е умрял, както не може да умре и любимото му море...
Пристанище – море, отсам вълните,
завързано към кея със въжета.
В широките стени на вълнолома
е възелът на истинския вятър,
в нарастващия екот от вериги...
Пияният разби стъклата, възседнал всеотдайно риска.
На улицата – по средата – каквото нямаше, поиска.
И после дълго дирижира невидими за нас оркестри.
Кола в сандалите му спира, но няма той да се отмести.
