До малкото охлювче седнала ще остана,
на слънцето искам, на дъждовете да се оставя. Нека те
ми говорят. Недвижна ще бъда. Камъкът
нека ми пее. Взривовете му аз ще слушам...
Не умея да изразя може би, равностоенето,
ни стъписването, ни отчуждението. В оранжерията
времето зашеметява персонала и производството.
Жива да продължава дори за тревата не е лесна работа...
Лалка Павлова за книгата на Захарий Стоянов – “Васил Левски, Дяконът, черти от живота му” (издание на “Централна източнорумелийска печатница на Едуар Дионне”, Пловдив, 1883 г.). Публикацията е по повод 175 години от рождението на Захарий Стоянов.
Пак е февруари и пак отбелязваме поредната, 152-та тъжна, жестока, мъчителна годишнина от обесването на Васил Левски – Апостола на свободата. Пред личността и делото на когото церемониално се прекланяме, леем щатни сълзи и поднасяме венци, които утре ще увехнат със спомена чак до следващата година...
