Само погледът й е достатъчен, за да тръгнеш към нея. Само очите ти й стигат, за да раздвижиш сърцето й.
Много малко хора знаят отговора на този въпрос. Любовта не е просто харесване, възпитание или любезност.
Вятърът е притихнал – като тишина след екстаз. Младостта е желание – като несбъднат сън.
Бавно, бавно, нежно и плавно откъде и как долетя... листенце мъничко, цветно, омайно – “сбогом” взе си със есента.
Несбъднати мечти в морска сол превърнати... Куцукащи съдби с котви прегърнати...
Цветовете на яркото лято изгряха над света хармонично. Разпръснаха късчета злато, изпратени от слънцето лично.
Ден плажен. Прегръдки на влюбени. Светва пръстен. След него – поглед. Като мече до картичка – плюшено ще гали споменът с южен полъх.
Боса в тревата да тича... Туй бе любовта сутринта! Следобяд я видях да пресича. Вече липсваше... О, чудо – спря!
Тъй крехка, нежна... обич носиш, но търсиш други светове, където влюбена безмерно да даряваш свидни часове...
Ще се срещнем незнайно колко пъти още. Ще се погледнем, макар ограбени от Бъдеще.
