Изгревът

Изгревът

Тъмно е,
а аз стоя на прозореца.
Пусто е,
а аз чувам гласа на щуреца.

Гледам, градът още спи,
долавям песента на тишината.
Спокойно вятърът шепти
и бавно разсейва се мъглата.

Тъмнината леко се разпръсква
и пропуска малко светлина.
Небето златна кръв опръсква
и се разнася сладка топлина.

Блясъкът очите заслепява,
лъчите пропукват щита на нощта.
Свежестта се разпилява,
гори в небето запалена свещта.

А аз все на прозореца стоя
и гледам розите в небето,
вдишвам аромата на деня
и усещам ударите на сърцето.