Нищо по-чудно, по-красиво и необятно от нея, аз не знам
Някои ще кажат днес сме тук, утре сме там.
За някои кал, за друг плодородна почва,
без теб аз нищо нямам, светът ми с теб започва.
Пред вратите на затворената библиотека,
аз протягам си ръката и ето –
събуждаш книги, влизаш от един свят в друг.
Целувката на написано и окото гледат нечий труд.
Дали ще стигнеш някъде, кой ти казва?
Знаеш само, че с него живота ти показва,
да се губиш да се луташ, да не спираш,
сякаш ще си вечно жив, сякаш не умираш.
Слънцето горещи целувки ми изпраща.
Вятърът ревниво лицето ми разхлажда.
И брегът с килим от водорасли пак застлан е,
а морето гали ме със мокрите си длани.
