Поезия

Думите пропадат по спирала

Автор: 
преди 2 години 2 months

Думите пропадат по спирала
и вечно се въртят едни и същи.
Капят като крушата презряла,
която все така расте пред вкъщи.

Има такива мъже

преди 2 години 3 months

Има такива мъже –
обръщат с хастара
нагоре
дрехата ти по мярка...

Σε ευχαριστω

преди 2 години 3 months

Στήριξη μου μεγάλη και μαγική
Που σε έψαχνα κοντά μου μιά ζωή
Αλλού σε αναζητούσα – εικόνα θλιβερή
Στο πλευρό μου είσαι – είμαι αισθηματικά τυφλή

Стопанката на планината

преди 2 години 3 months

“В полите на Витоша” е коленичил
градът, който все “расте, но не старее”.
Над него, в зеленото, аз заприличвам
на планината и ведите в нея.

Орис

преди 2 години 3 months

Засвири ли вятър зелен
и заиграе гората,
планината е в мен
и аз съм във планината.

Преди Тайната вечеря

преди 2 години 3 months

В небето – луна, звезди. Две риби блещукат живо.
В полето – кукер. Оре, превръща земята в нива.
И чанове. Грохот. Вълк – по стръмния път нагоре.
След него и аз вървя, далече от звън и оран.

Молебен за слънце

преди 2 години 3 months

Забравата често посрещаш с безмълвие,
но святкат в очите ти огнени мълнии.
Препиваш със сълзи, започваш да хълцаш
и в тъмното хукваш нагоре при вълците.

Нощ на отворен прозорец

преди 2 години 3 months

Аз както си седя до теб и пиша,
изглежда на съня ти съм сърдита.
Не чуваш ли калинките как дишат,
как тупкат сърчицата им в гърдите?

Безмилостен кръговрат

преди 2 години 3 months

В безмилостен кръговрат се въртя
и не знам накъде да поема.
След толкова години вече трудно на краката си се крепя.
Как такава съдба да приема...?

Последният ми дъх

преди 2 години 3 months

Жадно синьо небе,
а под него бързо ти тичаш.
Гледам те и последния дъх ми отне.
Сега как да живея.. защо не попиташ?

Страници