Не знам какво си. Дали си дар, или изпитание. Дали си ангел или зло създание. Но обикнах те повече от себе си дори.
Животът е игра между двама. Още откакто светът бил в заранта. Игра на канадска борба. На танци под дъжда.
Любовта няма език. Ни нов, ни стар. Тя няма господар. Не познава ни робство, ни страдание.
Рано сутрин в тъмнината виждам твоето лице Рано сутрин в тишината гласа ти отново ме зове Погледа ти силно пронизва моето сърце Чакам те да дойдеш нищо няма да ме спре.
Μαζί σου ερωτεύτηκα με τρέλα Μαζί σου πιο γλυκιά είναι η μέρα Μαζί σου πιο όμορφη είναι η κουβέντα Μαζί σου θέλω να μοιράσω τη κουβέρτα
Όταν σέβομαι την επιλογή μου Δεν αλλάζω γνώμη Όταν σε θέλω στη ζωή μου Και ας υπάρχουν δρόμοι...
Едно море. Един Бургас, се сливат в залеза през лятото и зимата. Звезди и светлини, проблясват в мрака и огряват пясъка.
Не знам на колко километра, а може би на два-три метра. Аз впуснах се в морето синьо да стигна черни дълбини.
Мост във водата синя. Провесвам босите нозе и бяло корабче отмина, делфини свирят надалеч.
Аз морска съм звезда, и щерка на морето. Аз ден съм в нощта, обичам и небето.
