Вечер в Пантанао
В такава нощ и лудите заспиват.
Слънце ли, луна ли ми танцува.
В небето само виждам звездите как умират.
Време за любов или сбогуване.
Жаден вятър свири на кавали и не спира
сенките са в тръпка и седянка.
От джаза на нощта се прави черна бира
и чудото се крие в бяла сянка.
А ти, животе мой, предлагаш ми отрова
и ласка за безсмъртие в другата си длан...
В такава звездна нощ молитвата е огън
и аз политнах вече и нито тук, ни там.
Не искам вечността, това е много време.
Ще легна сред тревата и дявол да ни вземе...
Михаил Кръстанов
Михаил Кръстанов е роден в гр. София. Завършва “Българска филология” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Бил е редактор в ИК “Феномен”, вестник “Наука и Общество”, Информационна агенция “Балкан”. Участвал е в изготвянето на сценарии за радио и…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар