Поезия

Накрая

Мариета Кръстева 5 февруари 2024

Накрая

Седя на пясъка студен.
Вълните разбиват се в скалите.
Аз гледам с поглед уморен.
Потънали в морето са мечтите.

Последният слънчев лъч се скри
зад синьото, тихо море.
Само една звездица искри
в необятното, черно небе.

Аз се взирам в тишината,
но чувам само морските вълни.
С празен поглед гледам далечината,
но виждам само безброй сълзи.

Аз викам, но чува ли ме някой?
Къде са всички, а щастието къде е?
Без сили, без надежда чакам
да дойде то за малко и при мене.

Една сълза тихо се отронва
от отчаяните тъжни очи.
Една изгубена душа горещо се моли
да не страда, а завинаги да замълчи.

В тишината писък се разнася.
Една вълна с трясък се разби,
един гълъб в небесата се понася,
едно сърце на парчета се строши.

 

За автора

Мариета Кръстева

Мариета Венциславова Кръстева е родена на 22 май 1985 г. в гр. Бургас. Завършва Немска езикова гимназия “Гьоте” в родния си град, а след това и Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Пише от малка, обича да чете, да спортува. Най-важните неща за нея са…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.