Път към ада

Пътя си постлах към ада
с тази моя сатирикоада

С лявото рамо напред!

Реех се из облаците над “на Страджа баир гората” със самочувствието, че съм първия гладен редактор на вестник “Странджа” – гр. Малко Търново, когато в редакцията цъфна една кисела физиономия с претенцията, че не аз, а той, Ангел Староречки, е първият. Какво нахалство!

След като се легитимира, хлъцнах от изненада. Оказа се, че не само сме адаши, но и че сме родени на една и съща дата и в едно и също населено място. При това си приличаме като две капки вода, все едно, че сме близнаци, но не сме – знам го от майка си. Различаваме се само по едно – докато аз съм занесен (летя в облаците), той е вкиснат от язвите на обществото и с усещането, че скоро ще му изкомандват “С лявото рамо напред!” без да последва “Стой!” и когато ще се върти все надясно и надясно, докато се озове със световъртеж отново на изходната си позиция. Горкият, откъде да знае, че любимият му Командир ще се удави в блатото на някаква фондация с благозвучно име, преди да му изкомандва “Стой!”.

Посдърпахме се яко, но за разлика от т.нар. Народно събрание, постигнахме консенсус – единият да слезе от облаците на земята, а другият да поплува по страниците на вестника, още повече, че има опит – плувал е по страниците на други вестници, списания и литературни сборници, плувал е по Стара река, Струма, Велека, в Черно море, в океана на радиовълните…

Оттогава сме заедно. Неразделни сме и сега, когато поехме пътя към ада, но вече той е първи, а аз го последвах… след като го бутнах! Слизането ми от облаците към земята, вЕрвайте ми, се ускори от рИформите и стремително, с все сила се стоварих върху него.

До скоро виждане… в ада.

Авторът