По петите на деня

“По петите на деня” – стихове, епиграми, афоризми и коментари по петите на 2014 г.
За книгата авторът обръща специално внимание: “Не се препоръчва за читатели ПОД, НА и НАД 18-годишна възраст!”

-------------

Попитали руснака кога пие водката си. В три случая – отговаря той и уточнява – преди ядене, по време на ядене и след ядене. С повод или без повод, има ли значение? Има, разбира се, друго си е да имаш повод. Като студентите – издържат ли изпита, пият от радост, скъсат ли ги – пият от мъка. Поводи да искаш само, спъваш се в тях на всяка крачка.

Усмихвам се вътрешно и наливам за вътрешна консумация поредната порция водка. Пия на бавни глътки – защо да бързам, нали съм вече пенсионер? Ето, е си намерих повод, и то какъв! Нали в живота си човек веднъж става пенсионер? Ако устиска до пенсия, разбира се. Е, устисках!

Обрулен от живота с разклатено не по вина на всемогъщото ЕГН здраве, с джобове, в които вятър вее и с мрачна перспектива... Важен и поводът. Жив съм! Наздраве, адаш! – ме подканя второто ми Аз. Чукаме чашите си, но от тихо по-тихо, като в манастир – да не се чува, че не само игуменът в лицето на жена ми, но и стените имат цецомобилни уши.

Жив съм все още. Нищо, че често дишам като риба, извадена на сухо от водата. Важното е, че преминах Рубикон и завладях Рим с “48 години стаж стигат!” Радвай се на победата си, Ангеле. Нищо, че е горчива. Оная с немигащия поглед отдава се е взряла в белия ти дроб, за да проумея предсмъртните думи на Оскар Уайлд през 1900 г.: “Или тези тапети да се махат, или аз!” Наши овластени политици допълниха: “Или пенсиите да се махат, или пенсионерите” и “Шут на пенсионерите!”

Трудна задача! Но изпълнима от изпълзели приватизатори, реститутки и политически проститутки от всякакъв калибър. Макиавели ряпа да яде!

Кръвта ми се вледенява и питието ми се разплисква в чашата – с вледенена кръв през 1950 г. Джордж Бърнард Шоу прошепва на милосърдната сестра, която разтрива краката му: “Сестра, умирам”... Сър, никой не е умрял от топли табани, отговаря тя. “А-а-а, спомнете си Ян Хус”... И издъхнал. Аз, разбира се, нямам такива намерения, макар че под краката ми все повече пари. Горе главата, Ангеле! И наздраве!

Горчи пустата му наздравица. Унижението от мизерната ми пенсия не се нуждае от коментар. И унижението в ровенето на боклука като един мой събрат по перо. Престорих се, че не съм го видял, за да избегна конфузното положение.

Царе сме конфузите. Не само в ровенето на боклуците за биологично оцеляване, но и в досиетата, компроматите и доносите, в боричкането за власт и (не)обяснимата любов пред урните, в преобразяването на човешките отношения във вълчи, в продупчените джобове, през които се напипват голи телеса, но това не спира други да се редят на опашка за доотупването им като брашно от празен брашнен чувал, във...

Стига! Водката нагарча, нагарча и перспективата за нормално човешко съществуване като пенсионер. Животът неведнъж ме е шамаросвал и продължава да ме шамаросва, но такъв шамар не съм заслужил. Горчи...

Авторът

-------------