Търсим себе си

Горяхме в страсти безпощадни
и в лед сърцата си охлаждахме.
Брояхме крачките Сизифови
по хълмовете на живота,
а после обезсилени
се свличахме към дъното.
Стоварваха в душите ни десанти
от удари на чукове,
стовариха тържествения марш
на бръчките по плаца на лицата ни,
но още двама братя
                        ТЪРСИМ СЕБЕ СИ
в пространството и времето.

На майка ни ДОНКА
и
на една жена с широко скроено човешко сърце от брациговския род Дюнкови – МИТКА ЛАЗОВА, свързала доведения си син с рождената му майка и двамата му братя.
А. Лазов и Хр. Томов