Любомир Воденичаров

Любомир Спиров Воденичаров е роден на 17 юни 1925 г. в град Бургас.

След завършване на Медицинската академия в София през 1951 г., той работи като лекар в родния си град. През периода 1968-1972 г. е изпратен на работа в Етиопия, като хирург по линията на “Техноимпекс”. След завръщането си е ортопед в Окръжна болница – Бургас, до пенсионирането си през 1985 г. Като лекар осъществява и няколко рейса на борда на корабите на “Океански риболов”. Умира на 28 февруари 1992 г. в родния си град.

Любомир Воденичаров е лауреат на Първа награда на Националния конкурс за хумор и сатира на вестник “Стършел” през 1965 г. Литературното му творчество обхваща стихотворения, поеми, епиграми, басни, разкази и фейлетони, значителен брой от които са публикувани на страниците на вестниците “Черноморски фар” и “Стършел”, както и в литературните сборници “Лъчи” (1974), “Между сърцето и думите” (1979) и др.

Неговите стихотворения и поеми са издадени в стихосбирката “Бялата престилка” през 1999 г., сборникът му със стихотворения за деца “Гатанки” е издаден през 2008 г., а сборникът с разкази “Животворният химн” – през 2015 г. През 2021 г. излиза от печат и сборникът със стихотворения, разкази, басни, гатанки “La blouse blanche” (“Бялата блуза”)  (превод на френски Amélie Boulas), а  през 2025 г. същата книга и на английски “A Ballad for the White Coat” (превод Janie Blough).