В сенките на прадедите. Йовиният род

На предците ни, на сегашното и бъдещи поколения на рода Йовини.
На всички, чийто земен житейски път за кратко или за дълго е оставил своята човешка следа в прекрасния старопланински край на село Изатовци.
Крайно време е да нарушим мълчанието си и да кажем кои сме, от къде сме и какво сме дали, като род. Не защото другите трябва да знаят, а да покажем нашето самоуважевние.
Паметта е Божи дар. Няма нищо по-важно от спомените, с които да изразим нашето уважение към предците ни. Защото спомените са по-силни от смъртта.
Авторът

----------------

За да може личността да оценява настоящето, времето, в което живее, и да гради своето бъдеще, трябва добре да познава своето минало. Миналото на своя край, неговото развитие. Миналото на своя род!

Тази мисъл сякаш ме обладаваше и в дадени моменти дори ме смущаваше. Мъча се да я отблъсна, а тя упорито ме преследва и не ми дава спокойствие.

Все се натрапва изкушението да се разкрие родовата памет за голямата фамилия на Йовините, на които дължа живота си. Като че ли, на всяка цена, трябва да го направя, да го оставя на настоящето и бъдещите поколения, да не го задържам само за себе си. Почувствах се, като егоист решил да остави диря за едната фамилия на поп Апостол, пренебрегвайки другата на Йовините. Нямах изход. Започнах да събирам информация за Йовиният род, която да бъде споделена с настоящето и бъдещите поколения. Кой знае, може би някой ден, в друго време, ще се роди наследник, с интерес към непознатото минало на своите предци и ще потърси историята на своя род и записаното на хартия в друго време, вече с пожълтели и покрити с прах корици. Да прочете страниците написани от други, които са били преди тях и по тях ще гадае, както се гадае върху древно писмо, за времето, за живота, за успехите и неволите на ония негови предшественици, които са живели в друго време и при други условия. Може би просто любопитството към миналото, за факти и събития случили се през двадесетия и началото на двадесет и първия век. За хората, чиито живот, действия и успехи са частица от историята на неговия род. А може би подтикнат от желанието да направи равносметка между минало и настояще, между стремежи и постижения, между желания и дела на неговите предшественици.

Страшното е, когато човек престане да си поставя въпроси, за да избегне да им отговаря. Това не е нищо освен духовна смърт. Унизителна и противна пред другата. А живуркането, без цел, е просто самоубийство.

Това е причината да напиша тази книга и да разкрия не само пред самия себе си, но и пред идните поколения, които ще бъдат след нас и по написаното ще съдят за нас, за своя произход и род.

Съдбата е била несправедлива и към нашия род. Исконните български земи, на които са живели нашите прадеди, са били разменна монета между две съседни държави. Село Изатовци, което е приютило родоначалниците на фамилията, е преминавало през годините ту в границите на Кралство Югославия, ту се е връщало към отечеството си – майка България. Случаите и събитията, които се описват, са от онова време на разделение и омраза. Една граница е откъснала български села и население, което с времето се топи под натиска на шовинистичната сръбска политика, спрямо западните български покрайнини.

Животът в село Изатовци е бил такъв, какъвто е на обикновените български селяни, силно привързани към земята, която са обработвали с усърдие, много труд и любов. Хора, които са понасяли всички несгоди на селския живот, но са отстоявали своята народност, своя бит, духовност и култура, всичко онова, което са унаследили от своите родители, деди и прадеди. Запазили са българския си дух, извън пределите на своята родина.

Вникнем ли по-задълбочено в живота на тия твърди българи, разгледаме ли тяхната десетилетна съпротива против сърбизацията, ще видим тяхната голяма любов към своя род и народност, тяхната твърдост и последователност в бор-бата за запазване на бита, културата и българския език. Като изучаваме днес тяхното минало ще се уверим, че и от тях има какво да научим, и с какво да се гордеят идните поколения. Наследили твърдостта, гордостта и упоритостта на своите предшественици, те не се поддали на нищо сръбско, въпреки големия терор и насилствени действия на сръбските власти.

За съжаление много малко запазени материали са открити за Изатовци. Малко са и спомените на все още останалите живи стари хора, които са наследили от своите родители спомените за живота и развитието на селото.

Въпреки оскъдните данни тук са предадени природните дадености в района на селото, битът и духа на хората, такива каквито са останали в паметта ми от ранното детство. Подробно са разгледани животът, стопанската дейност, бит и култура, обичаите на населението в Изатовци. Много неща са променени. Много неща са изчезнали, поради обезлюдяването на селото. Това наложи подробно да бъдат описани всички уреди, сечива, помагала и предмети, с които хората в Изатовци са си служили в миналото.

С тази книга искам да запозная нашите деца, внуци, правнуци и бъдещи поколения с историята на рода ни, чиято съдба е малка частица от драматичната история на българския народ. Надявам се, че ако знаят корените на своя род, неговата история, те ще възпитават в себе си и децата си по-голяма и чиста любов към своя род и нашата многострадална родина България, ще съхраняват и развиват в бъдеще оня чист възрожденски патриотизъм, който ни е запазил през турското робство. Надявам се целта да бъде постигната, ако нашите наследници прочетат и научат миналото на своя род и го допълват и съхраняват за бъдеще. Само така съдбата на миналите поколения, на нашите предци ще присъства в дните на сегашните и бъдещите потомци българи и ще осмисля техния стремеж към по-щастлив живот.

Авторът