Опит за история на село Хаджи Димитрово, Ямболско

ISBN:
978-954-471-574-8
Размери: 
21.5 × 14.5 × 1.5 cm
Брой страници: 
144 стр.
Година на издаване: 
2019
Рейтинг: 
0
Цена: 
10,00 лв.
Цена: 
10,00 лв.

През 2020 г. се навършват 150 години от основаването на селото, 70 години основаване на читалището и 130 години от освобождението на село Хаджи Димитрово от турско робство.

Настоящата книга съдържа легенди и предания, записки и бележки от възрастни хора, снимки и фотоси, събрани от Иван Тантеров за селото.

Авторът се извинява пред читателите за допуснати неточности, евентуални грешки и вероятни слабости в опита за описание на историята на село Хаджи Димитрово.

Дано те приемат благосклонно това негово начинание и простят, ако то недостатъчно пълно и достоверно отразява историческите факти и събития описани в него.

--------------

За пръв път село Хаджи Димитрово фигурира като селище в руска карта, изработена през 1834 г. в епохата на Възраждането. Името си носи от големия български войвода Хаджи Димитър, който се укривал в местността Ормана, находяща се в посока север – изток от селото. Това според легенди, предания и разкази от възрастни хора на селото, докато не излиза указ на княз Фердинанд за неговото преименуване.

Първоначално селото се е намирало в местността Трънкова могила, североизточно от пътя Ямбол – Сливен и е наброявало около десетина къщи. Често през него са минавали турци и черкези и вземали хубави български моми за харема си. Писъците в българските къщи станал чести явления. Много мъка се събрала в сърцата на българите.

Голямо наводнение на река Тунджа, а и непрекъснатите набези на турци и черкези минаващи по пътя, принудили българите от селото да помолят турския паша от Одрин да разреши да се преместят там, където е днешното село. Нарекли го Нова махала, по турски Ени махле.

След освобождението от турско робства с указ на княз Фердинанд от 1891 г. то се преименува на Хаджи Димитрово. Според легенди името си носи от войводата Хаджи Димитър, който със своя побратим Стефан Караджа се е укривал в местността Ормана.

Според предания дядото на Хаджи Димитър имал гора, находяща се в посока пътя Сливен – Ямбол край р. Тунджа и село Артакларе, сегашното Крушаре. Землището на село Хаджи Димитрово е чернозем.

Селото има следните граници: на изток се намира с. Атлий, сегашно Дражево и земите на братя Гиндеви от гр. Сливен.

На запад е местността Тантерски баир и с. Чокоба. На север е р. Тунджа и с. Крушаре. Тук се намира и местността Трънкова могила, където е било първоначално устроено селото. На юг се намира село Безмер, към което централно село принадлежало и Хаджи Димитрово. Тук се намират местностите Клюнкя и Комразоола. През 1873 г. е основано първото училище, помещавало се в хамбар от южната страна на сегашното училище, което от своя страна е построено през 1939 г. Първи учители са Тодорка Василева и Мара Гребенарова. Първи кмет преди 9 септември 1944 г. е бил Стоян Колев Маринов. Селото тогава е наброявало около 670 души, от които българи – 380, цигани 240, турци 10 и др. Първи родове Бъбриите, Чаушата, Бъчварята, Тантерята, Мирчолята, и др. Тези данни по сведения на един от кметовете на селото Симеон Стефков и някои възрастни хора. Разбира се моето намерение е да се снабдя с документи и фактологичен материал от съответните държавни институции като държавен архив, музеи със съответния архивен материал, археологични и други веществени и писмени паметници. И трябва с голямо съжаление да отбележа, че колкото и да се рових в библиографските издания, търсил писмени и археологически паметници и документи, записки и снимки, разкази и предания и пр. и пр. някакви автентични доказателства, които да свидетелстват за достоверността на появата на нашето селище и неговите хора по тези земи липсваха или бяха съвсем оскъдни. Затова ще ме простят моите читатели и преди всичко съселяни, които с такова мило и ласкателно за мен предложение ме натовариха с тази нелека при това бих добавил тежка и отговорна задача. И тъй като не бих започнал директно с описание на селото и живота на неговите хора естествено е да се спра и хронологически проследя появата преди всичко на първите хора по тези земи от най-дълбока древност до наши дни. Трябваше да се опра най-вече на нашата история и до колкото ми позволяват скромните ми познания по нея, пазейки се от неверни данни и художествени измислици, да разкажа на хората от моето родно село за произхода и историческото развитие на селото и родния край. Положен труд, който не бе се заел да направи никой преди мен. И това бе колкото достойно и примамливо за мен толкова и отговорно. Да се надявам, че съм се справил със задачата и оправдал тяхното доверие. И така напред към поставената задача. Увлечени в ежедневието, не забелязваме колко дребни, но всъщност много важни факти се забравят. Новите неща изместват упорито миналото и то остава в забрава. Така е и с историята на родното място. А всеки желае да научи нещо за живота на своите деди, за техните радости и скърби. И днес, по един или друг повод се срещаме с останки от миналото, неволно се замисляме за хората, които са ги творили и за времето през което са живели. А независимо от това, че нашата околност т. с нашето село страда от такива паметници на културата, то все пак ни връща в миналото и ние искаме да го опознаем. Любовта към родния край към родното огнище никога не угасва. Уверен съм, че у всекиго от моите съселяни и земляци това чувство не е угаснало и ще го има вовеки веков. Защото животът е неумолим, старите хора си отиват един по един и отнасят със себе си ценни спомени, които биха ни разяснили много неща от старата а и нова история. Да събирам материал за миналото на село Хаджи Димитрово започнах още от далечната 2000 г. Понеже тази събирателна дейност се отнася за родното ми село, работих много години с голямо желание и увлечение. Прегледах много архивни документи, разговарях с доста възрастни хора от селото. Целта, беше да събера колкото се може повече материал, ценни сведения за миналото на селото, които да съхраня в писмена форма. Винаги обобщавах материалите изключително добросъвестно и с чувството за дълг към следващите поколения, на които посвещавам моя труд. В написаното навярно има пропуски, неточности и слабости, за което се извинявам и пожелавам на моите последователи, вярвам ще има такива, да продължат това хуманно дело и разширят неговия обхват.

Авторът

--------------

Редактор: 
Често задавани въпроси и отговори
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите

Посетителите, които разгледаха тази книга, видяха също:

8,00 лв.
Отстъпка:
-3.00 лв
Цена
5,00 лв.
0,00 лв.
Отстъпка:
0,00
Цена
0,00 лв.