Бързеят на времето

Това е новата книга на Георги Минчев от жанра публицистична журналистика, съдържаща статии от различни сфери на обществения живот, като продължение на първата книга “Пулсът на времето”, която отразява немалък период от 2002 до 2020 година.

Книгата “Бързеят на времето” съдържа публикации за по-кратък период, но заедно с това и много по-динамичен, турбулентен, наситен със събития, от чието решаване зависи успешното развитие на страната и качеството на живота.

Читателят ще има възможност да се запознае с исторически факти и събития, размисли за политическия живот и философията на нещата, което се отразява в бита и възприемането на света. Пропита с реализъм и вярна оценка на действителността, може да даде стимул за диалог и по-широка дискусия по проблеми от вътрешен и международен характер, така необходима в период на преход към нов модел на управление на социално-икономическите процеси, изискваш национална отговорност, справедливост, взаимопомощ и съпричастност, улавящ тенденциите в развитието, новите реалности в икономиката, финансите, измененията в характера на труда и екологичните проблеми, да се даде отговор на въпроса какво става с човека за разгръщане на творческите му възможности в условията на фундаментални промени в света.

-------------

Пътят на публицистичното слово продължава... Изминали са само две години от издаването на първата книга “Пулсът на времето” и втората публицистична книга на Георги Минчев “Бързеят на времето” е вече пред нас. “Бързеят на времето” е едно продължение с добросъвестна публицистика – предупреждава авторът – със статии от вътрешен и международен характер”.

Две години, изпълнени със социална динамика са достатъчно време отново да потопиш перото си и неудържимо да тръгнеш след събития и личности. Защото бързеят на времето не чака. Сто и петдесетгодишнината от постигането на духовната свобода – независимата българска църква и учредяването на Българската Екзархия в края на месец февруари 1870 година в Цариград е благодатен повод да се възкресят имената на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Димитър Миладинов, д-р Стоян Чомаков и много други родолюбиви българи. Да си спомним само за Георги Димитров? – пита се Георги Минчев в една от статиите. И отговаря: “Георги Димитров не е само минало, неговото творчество и дело са и ще бъдат в полза на човешкия прогрес...”. Кризите на доверието трябва да бъдат внимателно и добре анализирани – Георги Минчев знае това и прилага богат доказателствен материал, за да стигне до извода: “Процесите в съвременния свят са динамични и корените са в геополитическите промени и в частност началото на нашия преход...”.

И отново за края на прехода, за социалното време, за колелото на историята, за Деня на победата и Деня на Европа, за парламентарните избори през 2021 година... И отново за демокрацията – тази гореща тема, за статуквото и левицата – това са само част от темите в новата публицистична книга на Георги Минчев.

Книгите, които са оставили дълбока следа не трябва да се забравят. Известно е, че личните бележници и дневниците на много личности, които носят информация от миналото и поуки за днешния ден не остаряват. Георги Минчев е убеден в това и отново протяга ръка към обемистия дневник на забележителния учен археолог и злополучен политик Богдан Филов. И отправя съвет към читателите: “Достатъчно е само по-добре да се вгледат в миналото и разчетат знаците на настоящето...”.

И втората публицистична книга представлява своеобразен дневник, в който личното отстъпва място на социалното.
Вярвам, че в близко време ще разлистваме третата публицистична книга на Георги Минчев и ще разговаряме за нея. Защото нашето време е многолико и динамично.
Защото бързеят на времето не чака!
Защото бързеят на времето предизвиква!

От редактора

-------------