Ангелски грехопадения

Ангелски грехопадения
любовна лирика
Второ издание

* * *
Дали запалва огън нов,
или огнището заравя –
била ли е една любов,
тя все любов ще си остава.

И ти ще помниш все така
словата, дето си и шепнал.
Ще стискаш в тръпнеща ръка
купчинка още топла пепел.

А любовта все тъй ще скита –
недогоряла, недопита...

* * *
Не искам вечност. Искам само миг.
Но с тебе този миг да е населен.
Да рухнат лицемерните предели.
Целувката ти да ме изгори.

Не искам вечност. Искам само миг.
Да се взривим, когато се докоснем.
И да изчезнем.
Само като вик
над сънени поляни да се носим.

Единствен миг ми е потребен.
И наниз мигове –
до тебе!
------------