В “Помниш ли Венеция?” Ваньо Вълчев остава верен на темите за обичта, добротворчеството и топлата човечност. Неговите разкази са слънчеви прозорци към вълненията на младостта и носталгични спомени за непринуденото щастие. Понякога забавни, весели и закачливи, друг път – раними, тъжни и безсилни срещу внезапните обрати на съдбата са неговите герои, но никога безразлични. С остър саркастичен тон в сатиричната повест за поета са изобличени онези, които продават честта и достойнството си за власт и оказват пагубно влияние върху естествената божествена природа на таланта.
Силата на тези разкази е в сгъстената емоционалност, във възможността да съпреживеем радостите и болките на другите, да се усмихнем или да поплачем заедно с тях.
------------
И още за книгата от редактора ----->>>>>
------------