“Слави Томов представя...” – един проект, свързан с европейската и световна литература

Мястото е всеизвестно не само на бургазлии, но и на гостите на града. В “Кафе с автограф” на ул. “Вола” №1 може не само да изпиете своето кафе или изискан коктейл в приятна и релаксираща обстановка на фона на приятна jazz музика или chill out, но да станете част като присъствие на най-новия проект, свързан с европейската и световна литература “Слави Томов представя...”.

Всяка първа събота от 17.00 часа, “Кафе с автограф” ще се превърне в едно специално място, в което ще бъдат не само представяни литературни величия, но и обговаряни, като самата публика винаги ще има и пряк досег за диалог със съответния автор или тема. Събитието вече има своите три издания сега, като стартира с творчеството на Томас Ман “Обезвълшебената планина”, Джеймс Балард-Маркиз дьо Сад и Морис Бланшо.

Целта на организаторите на предстоящите следобедни вечери да станат център на много млади хора, които се интересуват не само от писане, но и следят най-модерните тенденции в литературата, като им създаде нужният адекватен комфорт дори за изява. Първата събота на месец май (4-ти май) акцентът ще бъде поставен върху изключително интересният френски писател Патрик Модиано, Нобелов лауреат за 2014-та година.

---------------

Всяка първа събота на месеца “Кафе с автограф” ще ви среща с върхове в световната литература.
Разговор със Слави Томов – инициатор, организатор и водещ на проекта “Слави Томов представя...”.

– Това е четвърта среща поред, която правите. Тези събития започнаха да привличат не само повече хора, но и доста по-млади читатели, които се интересуват от модерната западна литература. Как виждате оттук нататък тези литературни срещи.

– Разбира се, за мен е изключително радостен фактът, че събитието започна да се разширява и да става притегателен център за по-младите, на които според мен винаги им е било нужно подобно средище, което да обговаря интердисциплинарно и напълно свободно различни модерни автори в различни светлини. В самото начало, моята идея бе да дефибрилирам, да извадя от патината на времето и от рамките на клишетата както класически автори, така и доста по-маргинални и да ги направя достояние за един по-широк кръг от читатели. Нещата се случват. Нужно е търпение и постоянство. Срещите ни приличат на свободни диалози, където всеки може да изрази своето мнение или да изкаже гледната си точка дори по време на самия процес, когато говоря. Далеч съм от мисълта тези събития да носят маркера и почерка на досадни тиради, носещи впечатление за безкрайна езикова монополност. Това е ненужно. Това е погрешно. Публиката участва наравно с мен при представянето на всеки автор с въпроси, мнения.

– Споменахте младите хора, а как ги провокирате да имат интерес към тези събития?

– Ами вижте, единственото, което мога да направя, е чисто и просто да им предложа някак “по-апетитно” или “по-атрактивно” даден автор. Погрешно е твърдението, че младите хора не четат. Тъкмо напротив, те четат, но не четат правилната, стойностната литература. Те четат малко разхвърляно, но това е напълно нормално защото в своя бекграунд те все още не притежават нужните натрупвания и история. Стремя се да ги провокирам с различни по-показателни епизоди или пасажи от четивата. Стремя се да им покажа по-смели начини, с които да подхождат към даден автор или произведение. Ето сега, на 4-ти май, ще представям Патрик Модиано. Българските читатели познават този автор отдавна, но не всички негови книги. Познават го, но четат Модиано някак профанно и непрофесионално. Четат го сякаш само заради самата история и нищо повече. Този епидермален и повърхностен досег, разбира се, не е никак сериозен. Аз ще наблегна върху това, че Модиано е един модерен, един къс вариант на Марсел Пруст. И естествено самият Модиано трябва да бъде четен през Пруст през цялото време.

– Оттук нататък?

– Оттук нататък мисля ако не да концентрирам срещите, понеже е доста уморително, то поне да срещам публиката с още по-предизвикателни автори. Целта ми не е тези срещи да приличат на лекции или на сказки. Моята цел е да сблъсквам авторите един с друг, да правя нови – алтернативни прочити, да разрушавам стереотипи и заучени клишета. Но в интерес на истината в публиката виждам и доста зрели хора, бивши или настоящи преподаватели или просто хора, интересуващи се от литература, които в края на срещите ме поздравяват за иновативните подходи и търсения, а това е белег, че те самите имат някаква нужда от подобни събития, за да разширят своите търсения при подхода си към литературни образци.

---------------