Колко си грозна! Господи, колко си грозна!
Щастливи са родените за тебе, революцийо, и нека са щастливи! За щастието на човека трябва сега да се живее на земята...
Колко си хубава! Господи, колко си хубава!
Не на площадите - а в нашите души Тя - Свободата - се изгражда и руши. По-съвършена от невинното ни детство, не се предава и приема Тя в наследство.
Тоя влак за Бургас е тъй бавен. Аз сънувам дъждовния плаж. Там е моя живот - моя странен и единствен словесен пейзаж.
Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас. В единственият залив пак е есен. Тук изумен откриваш своя глас и в своя глас солен - печал и песен.
Mорето само живите обича, а мъртвите изхвърля на брега. Едно момиче, ах, едно момиче морето не изхвърли на брега.
Стихотворения от Румяна Русева.
... Засаждахме цветя, храсти и дървета – копаехме, поливахме, а те растяха все по-високи и по-хубави...
Да литне между хората щастливи, за себе си и мен да им разказва и аз ще бъда жива, вечно жива, защото мойто слънце няма да залязва.
