Изгнание

Изгнание

обожавам
миризмата на траверси –
пристъпвам върху тях
и сякаш че
заеквам битието
и мисля си (за Хай-де-гер)
и мисля си
и тъй нататък

в мълчание –
вавилонското наречие
от което се отлепят
праезици

столетия текат под моста
разтягат смътен профил

все тъй вони на мишци
на герои на прашясали архиви
метафори лъщят над кръгозора –
бременени със комунизъм

като Ориент експрес
сека -
на Запад!
(към интелигибелния мир)
през лесове и леш
на дунавския бряг – плюя
въз българийка – петно
на глобуса

повръщам
и хоругвите
с образи на мустакати
патриоти
изтъркали подметки
по чужбина

Изхрачвам: даскали (със криви пръсти)
баири
деребеи
цербери и царедворци
ентусиасти
цигани
изхрачвам (с кръв)
глаголи
(и всички мазни прилагателни)
и ето: чист
прозрачен
почти анихилирал
навлизам
като призрак
във европа