Стъпки по пясъка на времето

Задачата, която си поставям с този разказ, е много скромна, без претенции за изчерпателност и литературни достойнства.

Искам да предам на моите деца и внуци това, което съм запомнил от пестеливите разкази на моите родители. Търся вина в себе си, че не съм проявявал по-голям интерес и любопитство, да се интересувам, записвам конкретни факти и събития. След като се пенсионирах, осъзнах, че и тези малки по обем, но ярки по съдържание спомени съм длъжен да споделя с моите наследници, защото и тези трохи от съдбата на техните баби, дядовци, прабаби и прадядовци ще останат неизвестни след моята кончина и така ще ги лиша от родова памет.

Ние, днешните българи, трябва да преосмислим жестоката съдба на нашите предци, прокудени от българските земи, през призмата на днешните бежанци, прокудени от техните родни територии по същите причини.

В този разказ съм се старал да бъда максимално откровен. Няма да е вярно, ако заявя, че съм споделил всичко, особено що се отнася за моя живот. Спестявайки някои неща, то те не подменят искреността на написаното и не променят същността на повествованието и убежденията ми.

Сега разбирам, че един разказ, една книга, една картина, песен едно преживяване са по-красиви и оптимистични от реалните неща в живота.

* * *

Как се роди идеята за книгата и заглавието на разказа за моя живот.

Лятото за мен и съпругата ми в качеството си на дядо и баба се превърна в един от най-желаните сезони, защото ни гостуват внуците Таня и Калоян, както и децата ни. Постоянно водя внуците си на плаж. Наблюдавал съм първите им срещи с морето, и пясъка. Пляскането и бягането по морската ивица, желанието и страха от морските вълни и дълбочината на морето. Копаенето на дупки в пясъка, които вълните пълнеха с вода. Изграждането на различни фигури от пясък – замъци, кули, които също се разпадаха от прииждащите вълни. Написаните по мокрия пясък първите букви на имената на мама, тате, дядо, баба, както и на техните имена, а впоследствие на цели вълшебни думички. Събирането на мидички. Искрените въпроси – защо се нарича пясък, от какво се получава, защо е солена водата, защо слънцето изгаря кожата? Вечните въпроси какво и защо...?

Таня приемаше с по-голямо спокойствие играта на вълните, които с величествена монотонност изтриваха следите по пясъчната ивица. Калоян водеше люта битка с непокорните и непослушни вълни, които разрушаваха безмилостно направената фигура от него на пясъка. Гневно разговаряше с морето, размахваше юмручета, риташе прииждащите вълни, заемаше бойни пози и прилагаше заучени от детски филмчета нападателни хватки. Не се уморяваше от очевидно безполезните си усилия. Чувствах как той се възприемаше като победител и се възхищавах на непримиримостта му. Постепенно разбираше, че е по-добре да бъде приятел с морето и пясъка, а не да се бори с тях.

В това общуване на моите внуци с пясъка и вълните открих някаква прилика между ритъма на морето и живота. Вълните оприличих на поколенията. Всяко поколение идва със своите надежди, оставя своите послания, постижения и разочарования. Идва следващото поколение, неумолимо като следващата вълна и изтрива написаното. Песъчинките оприличих на хората, малки и лесна плячка на вълните, но достатъчно силни, когато са заедно.

Нещо убягваше от мисловната ми конструкция. Тя не издържаше на критичния поглед. Вълните не изтриват всичко. Те създават само видимо такова усещане. Построеното от песъчинките не изчезва. Вълните разрушават, но и изграждат. Там някъде се крие смисълът на човешкия живот. Не в непримиримата битка между вълните и пясъка, а в тяхното съзидателно и градивно общуване!

Стъпките по пясъка не изчезват след поредната вълна!

Авторът

------------