* * *
	Ще вървиш изнемогвайки,
	          радостен,
	приласкаван и
	          нежелан
	през гората на
	          бледия спомен
	          А с невидима,
	                    мамеща длан
	пред мечтаното стадо
	                    химери
	като примамка в капан,
	          щедро звездни трохи
	                    ще отронва,
	Ориста ти да бъдеш сам
	И от дирите на коловозите,
	раздвоена, отровна и зла,
	към теб ще проглежда
	                    размътено
	сътворена от кремък
	                   Луна
------------