Боян Станилов

Боян Станилов е роден на 20 август 1970 година в гр. Бургас. Живее, работи и твори в родния си град.

Журналист по призвание и поет по душа. Професионалния си път започва в радио “Гларус”, превръщайки се в любим глас за бургазлии. Преминава през местния вестник “Компас”, където достига до главен редактор, и  областния всекидневник “Черноморски фар”. По-късно е журналист на свободна практика.

Автор на книгите: “Сънувам, че плача” (поезия, 2003), “Мокра светлина” (поезия, 2004), “Лунен ден” (поезия, 2005), “Моята Кристина” (поезия, 2006), “Летящият затворник. Небесен асансьор” (разкази и пиеси, 2007),  “Роден да обича” (поезия, 2009), “Продължавам” (поезия, 2010), “Отворените очи на баща ми” (разкази и импресии, 2011), “Кибритена тъга” (поезия, 2015, 2016), “Решетъчно небе. Записки от затвора” (повест, 2022), “Безслънчево небе. Записки от психиатрията” (повест, 2024), “Стремглава любов” (поезия, 2025), “Луноглед. Пейзажен дневник” (поезия, 2025). “Сънувам, че плача” е удостоена с голямата награда за дебютна книга за поезия – “Бронзов Пегас” на конкурса “Южна пролет” – Хасково 2003 година.

Не се уморява да повтаря, че обича България и за нищо на света не би я напуснал, за да живее в чужбина. Хоби са му риболовът, гъбарството, хубавите книги, джазът и поезията, разбира се. Продължава да работи над няколко проекта, свързани с любовна лирика, хайку, драматургия и къси разкази.