Лунен ден

Третата книга на Боян Станилов е населена с много поезия. Лична, изповедна, откровена, искрена, многоцветна.

Стоплена от земята и благословена от небето. Разпната между земята и небето. Вибрираща от живот – усмихнат, тъжен, добър, озлобен, нежен, с много въпроси и малко отговори. Осезаем истински живот.

В тази поезия няма нито ред измислен и неистински.

В тази книга е целият Боян Станилов. И да даде Бог винаги да ни изпраща такива послания, в които е вплел част от себе си, за да им даде душа.

Ваньо Вълчев

СТРЪК ОТ СЕПТЕМВРИ

Слънцето
ме шпионира
през ключалка
в облака.
Наблюдава
още ято
щъркели спокойни,
които танцуват
във кръг,
после се
стапят на юг.
“Приятелю! –
казва ми слънцето –
и аз си отивам,
но утре отново
съм тук. Само
ще съм по
студено и немощно…”
Запалената ключалка
за миг се самозаключи
в облачна тъга –
хладновиолетова
и пухкава…