Memento Minotaurus

* * *

В нащърбената паст на лабиринта
              потъват
и стон, и шепот,
              болка и съмнение
Удавени в отровната си участ,
повлечени от страшното си бреме,
потомства ужасени интермедии
       си спомнят звуците
              на вдъхновението
Безлюден безнадеждно е градът
Обезлюден градът е безнадеждно
Самоубийствена жестока
              нежност
в прегръдката на лепкава мелодия
изплуват силуети
              неизбежно
Прилежно
       все някъди далеч цъфтят
              лози
и ветрове опиянени кретат
Из мрачни дефилета и гори,
вторачени в луната
              вият псета
В измамна елипса кръжи
       планетата
А Минотавърът
       пасе
              телета.

----------