Ба

* * *

Ще вървиш изнемогвайки,
          радостен,
приласкаван и
          нежелан
през гората на
          бледия спомен
          А с невидима,
                    мамеща длан
пред мечтаното стадо
                    химери
като примамка в капан,
          щедро звездни трохи
                    ще отронва,
Ориста ти да бъдеш сам
И от дирите на коловозите,
раздвоена, отровна и зла,
към теб ще проглежда
                    размътено
сътворена от кремък
                   Луна

------------