Е-списание

Природата на творческия процес все още е непознаваема за човека. Така, както е непознаваема и природата на любовта. Опитите да се вкара творческият процес в някаква логическа рамка, чрез която да бъде обяснен, се оказват неуспешни.

Нощта е плисък... Синя е мъглата.
Стихът ще е гребло,
крило и рало,
преди да превъзмогне далнината
на пътя от Чирпан до Анхиало.

“Душата ми лети” (2024 г.) е втората поетична книга на Милена Михова, след дебютната й “Преплитане” (2019 г.). Под на пръв поглед граничещите с лаконизъм кратки литературни форми, са представени авторовите послания... – и изборът, пред който всеки от нас е изправен...

И истината е такава –
в моменти разни
всеки сам остава
да бута камъка напред