Фрагменти

Фрагменти

* * *
Дъждът измокри.
Студът замрази.
Вятърът скъса.
Слънцето изгори.

На мястото си стои...

* * *
Толкова смръщено.
На кого се сърди...
че отвърза клетките
в дългополата гледка.

И напосоки пръсна ги.

* * *
Всяко десетилетие
констатира в минало
усещане за бездействие...
Ако спирал си.

Взаимодействало е...

* * *
Няма такова нещо – начисто
по рождение.
Произлязъл си от материя, тази съща
на предшественик. В къщата.

* * *
– Винаги си студена...
– Така е в терариум.
Обезопасена...

* * *
Звънял си,
а аз не съм усетила,
джиесемът...
не се отваря за всеки.
За-това не отговарям.

* * *
Не ставай глупав.
Тъмно върху тъмно...
или “зайче” слънчево?
Ще те чакам.
Изброй импулсите

на сърцето разтупало се.

* * *
Да си дойдеш вкъщи –
без тебе нищо не е
същото –

моя синовна дъще.

* * *
Тръгнахме лачени...
върнахме се омалачени.

* * *
Не безкомпромисно-
амбициозните –
а човешко-скромните
от злини отърсени –
(С “Диоген” още...) търся ви!

* * *
Дерайлиралата композиция
спешно поиска медици!
След взрив... урна или кифор?

... Събират загинали.

* * *
Високопоставилото се лице
след като укроти едночленния митинг
се яви за извънреден брифинг...

Липсвам... тънкообидена съм.

* * *
Човешка мъка –
не определя сълзи
тя, просто боли...

* * *
Все по-остарели ще се виждаме.
Това не обижда, но...
Петната по кожата? Напомнят...

“Не играйте на жмичка, ако обичате!”

* * *
Живея с болката, дуелираме се
и сме си с уговорка –
едната от двете ни

да е благосклонно по-тиха.