Някой ден ще ме докоснеш и няма да изпитам нищо. Ще се опиташ да хванеш погледа ми, а той ще ти избяга с нетипично безразличие. И колкото и думи да се отронят, те ще се спънат по пътя между мен и теб, без да успеят да достигнат до сърцето ми.
Човек е склонен да повтаря грешките си, стане ли дума за любов! Има моменти, в които времето спира заедно със сърцето! Спираш да мислиш, спираш да чуваш, спираш да виждаш. Само чувстваш!
Завинаги... Напоследък това е единствената дума, която изплува в съзнанието ми като асоциация, щом спомена неговото име... Казват, че няма нищо случайно...
Годината е 2184. Вече няма правителство. Няма магистрали. Няма проблеми със заплатите. Хората просто не работят. Машините вършат всичко. От отваряне на прозорец, до пазаруване. От позвъняване по телефона, до пилотиране на самолет...
Искам да видя неща, които никой друг не е виждал. Обсесия е. Птиците над мен. Ято. Едната лети по-бавно. Виждам проблем. Изостава все повече. Мъничко бяло перце пада в краката ми. Навеждам се и го вдигам. Животът на птицата още го топли. Още няколко мига ще пази спомена за небето.
Лазар се събуди. Чуваше някакъв монотонен звук. Машина. Писукаше дразнещо до главата му. Опита да отвори очи. Не успя. Беше буден в тялото си, но то не му се подчиняваше. Не можеше да мръдне клепачите си. Мракът го поглъщаше.
С наградата “Еквалибриум '2020” на издателство “Либра Скорп” е отличена младата авторка от Свиленград Таня Шомова за сборника разкази “Обсесия” (2021).
