До някакви случайни светофари, разцъфнали като трицветни слънчогледи, събувам размисли и думи, замерям всичките посоки...
Тези бавни недели като извити гръбнаци на котки, промушват се тънко край шумните маси, подпират краката на мислите...
Жу от сивата къща на бялата улица от третия етаж на съмнението всяка сутрин слиза по думите... и улицата се .... р а з п Л и С к в A ...
Белите лебеди страстно налитат и откъсват едно по едно перата на черната птица.
...
Бяла сутрин облива Бургас в светлина. Приказна. И плътна. И реална.
Във бяло и във черно се стовари, поръсен с всички цветове и светлосенки, върху сърцето ми се срина януари... Гласът на океана всички бентове и всички брони на душата счупи.
Аз като вино ще узрея в дните си и няма кехлибарът да ме запечати. С ръце на плота – като ученичка с ръце върху чина – ще чакам ...
Да събера във паметта си слънцето, което е изгряло и над мене. Луната – лунатичната и първата, и многото след нея , преродените.
Дъждът, камбаните. И филхармонията. И къща с олеандри по-натам. Художник-реставратор в спортно яке на скелето пред градския ни храм.
Ако пеперудите не станат президенти цял живот ще си остана в ъгъла и ще си казвам – нищо нищо нищо.
