Пробуждането на белите вишни
Залязващото слънце
прогони зимата
с категоричен жест
и разтвори звездните врати
за пролетния вятър.
Притихнали, стройни и бели
младите вишни
се събудиха с пеперудена песен.
Ариадна бързо заплете
цветовете на вишните
в косите на девойките
и хоровода на младежите.
През тънки воали
от вишневи клонки
слънчевата колесница
препускаше към изгрева.
----------------
Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.
----------------
Мариана Праматарова
Мариана Праматарова е родена в гр. Панагюрище, Пловдивска област. Завършила е Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” – педагогически профил със специализация “Музика”, след което Бургаски свободен университет – Юридически факултет. Магистър по право…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар