Шумни пътища
Песните ми слънчеви затичаха...
Недопети – отлетяха някъде...
Бреговете на реките пясъчни
притаено чакат преобличане...
Пътищата пак са се затичали.
Уморено гоним ги нанякъде...
Странно, как часовниците пясъчни
казват ни кога да се обичаме...
Песните по пътищата тичат,
а реките гонят ги нанякъде...
Спрели сме се – чакаме ли някого?
Шумно е кръстовището
есенно...
----------------
Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.
----------------
Мариана Трифонова
Мариана Трифонова е родена на 31 август 1971 г. в гр. Бургас. Завършва Юридически факултет в Бургаски свободен университет, специалност “Право” и в катедра “Политически науки”, специалност “Политология”. Получава допълнителна магистърска степен в Икономически…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар