Изгубени мечти

Изгубени мечти

Пак е нощ. Дъждът вали.
Гларуси протяжно грачат.
Пясъкът под мен боли
и морето тъжно плаче.

Плискат ме с любов вълни.
Само те ли ме обичат?
Пак е нощ. Не идваш ти.
Нямам сили да се вричам...

А не беше тъй преди...
Тук, на плажа, ме целуна.
С устни парещи, добри,
скри ме в своята лагуна.

Морска пяна ни покри,
нощен бриз ни шепна тихо –
приказки за нас реди...
А очите ти ме пиха...

Викат моите сълзи.
Дланите раздират мрака.
Не, не ще се върнеш ти,
но защо сърцето чака?

Сякаш прежните ни дни
морските вълни изтриха...
Стон.
Изгубени мечти
тихо в пясъка попиха...

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------