Когато Дима се разболя, Георги беше в Гърция. Отиде още през пролетта и не знаеше за болестта й. Чуваха се по мобилния телефон веднъж на седмица, но злите езици подхвърляха какви ли не приказки. Често й напомняха народната поговорка: “Очи не се ли виждат, се забравят”.
Учителят ни привлече с обич и заблестя по-ярко. Подредихме се около него и зачакахме следващия урок. Той знаеше толкова много! Гледахме го с възхищение – голямо светещо кълбо, излъчващо обич. Информацията усещахме като вибрация, която ни обогатява. Вече знаехме доста и очаквахме да се случи нещо много важно...
Купих си робот последно поколение, в когото е вложено цялото човешко познание. Купих го не затова, че външно не се различаваше от човек, че предугаждаше желанията ми и веднага ги изпълняваше, а защото можех да му задавам въпроси и получавах интересни отговори.
Здравей, приятелю! Какво те вълнува днес? Как се чувстваш? Сбъдна ли се голямото ти желание? Чуй какво си спомних! Нали се установи, че писаното от писатели фантасти след време се сбъдва. Защо да не става и с всеки от нас. Всеки иска хубави неща...
Новината се носела из бизнес средите на Турция, с бързината на тракащи токчета и звън на телефони. Появила се наследница на една от най-силните, финансово, семейни фирми, с дългогодишна история и юзди в костеливата ръка на умна жена. Много умна, но докога щели да й стигнат силите да гледа напред.
Една четвърт от територията на страната била обезлюдена за около три горещи месеца. Реколтата останала неприбрана по полето. Със златните зърна пирували птици и мишки. Хамбарите пустеели, така както били опустели и домовете, градени тухла по тухла с пот и грижа за поколенията. Плодовете, тежки и напращели от сок, тъжно капели, недокоснати от грижливи ръце.
Никога не била виждала толкова безвкусно облечена особа. А тя не била от тези, дето съдят по дрехата. Познавала хора от различни прослойки, всеки със своята индивидуалност и не си позволявала лукса да бъде предубедена или да подцени човек, само защото й е физически неприятен.
Аз съм от съзвездие “Стрелец”. Отговарям за чистотата в зоната на ръкава на Млечния път. Обичам си работата, но вчера шефът мина на проверка и не остана доволен от мен. Като приближаваше, ми се стори ярък и весел, но още щом погледна холограмaта, потъмня и се развика...
Здравей, мила бабо! Днес гледах новините по телевизора и малко ме хвана срам. В 21-ви век още делим земята си и има гладни хора. А знаем, че пустинята в Африка дава по три реколти жито на година, ако се сее и полива. И как не я разделихме тази земя?!
Здравей, бабо! Тъй като от лекциите ни остава свободно време, с още трима колеги решихме да се запишем за участие в курс по актьорско майсторство. Но първо трябваше да се явим на кастинг за одобрение. Провеждаше го режисьорът, който водеше курса.
