Не плаши ни, Генерале, с вируси – верига, ние знаем, че през юни лятото пристига.
Адът е наш точно в него все някога душите ви ще слязат за да ги научим да летят...
Има хора, които живеят огъня в тях не престава да топли света останалите.. нека тлеят има хора, които горят!
Мразя лицемерните усмивки боли от неискрените докосвания боли по-силно от смъртта... А не е ли същото?
Можеш ли да помниш, когато всички други са забравили? Да пазиш истината си и да не се съмняваш в нея?
Мечтая, чувам китарите. Сигурна съм, че акордите ще отекват в съзнанието ми дори и след смъртта.
Колко еднакво е различното различното в ръцете им в допира в усмивките различното от теб...
Единствено честта ми дава сила. В делата си човешки, ръкотворни аз следвам и Родопите, и Рила, и на Балкана върховете горни.
Искам пак да съм до теб и да искам тебе само. Искам аз да съм до теб – едно истинско начало.
Люлее майка в люлка сина свиден, юнашки песни с обич му нарежда. Лелее тя в сърцето си надежда да израсте между мъжете виден.
