Поезия

Сонет за сбърканото ястие Вселената,
горещият ордьовър на живота
със привкус на димящо Сътворение –
величие, преглъщащо се с болка.

Отмерва тежкото махало
минути сетни до присъдата.
Като слепец душа печална
се взира зорко в тъмнината
за своя дом...

Заравяш стъпала и грижи в пясъка
разтваряш се във пръски светлина;
в единствено прекъсвана от крясъка
на чайките, позната тишина.

Стоя на ъгъла и взирам се във хората –
вторачени във пътя все вървят
непроумявайки, че своята история
за да започнат трябва да се отклонят.