Аз родих се – весела отливка на горенето и любовта, и поех с най-старата усмивка в пътищата млади на света.
Внезапно пътят се превърна на пътека. А тънката пътека се разплете на следи. Гората се разпръсна на дървета.
Του μέλλοντος οι μέρες στέκοντ’ εμπροστά μας σα μιά σειρά κεράκια αναμένα – χρυσά, ζεστά, και ζωηρά κεράκια.
По чувства сме братя ний с тебе и мисли еднакви ний таим, и вярвам, че в светът за нищо ний няма с теб да се разкаем.
Εκεί στο παλαιό βουνό Ζούσε έρωτας παντοτινός. Έρωτας ανάβει στη ματιά Πάντα βήμα με απλοχεριά.
В тези черни дни, когато всеки се вкопчва с нокти и зъби в малкото си, но единствено съществувание...
Пред световната сцена със хиляди жертви на фона на младежки гробове и детски погребения...
Докато закусвам хиляди хора се заразяват. Докато си пия кафето хиляди хора умират.
Отчето гледаше иззад кислородния апарат. Дишаше трудно, но дишаше.
Микроскопични твари предат тънки нишки. Милиони разделителни линии между живота и смъртта.
