0 книги 6 публикации

Стефани Караначева

Стефани Караначева е родена в Деня на народните будители в началото на новото хилядолетие в Свиленград. Завършва СУ “Д-р Петър Берон” с интензивно изучаване на английски език в родния си град. Следва в Radboud University в Нидерландия.

Проявата й в поетичната сфера датира от ученическите години, но е била винаги леко притеснена да покаже себе си и творчеството си на света. Преди няколко години решава за първи път да участва в Националния литературен конкурс “Жената – любима и майка”, където печели второ място. Няколко месеца по-късно участва и в Националния литературен конкурс – “Млад писател”, където завоюва първо място. Публикува свои творби в литературното списание “Нова социална поезия”.

За себе си Стефани споделя: Въпреки, че пребиваването ми в Нидерландия не е свързано с литературата, за съжаление, все пак намирам начини да превърна живота си тук в творчество. Освен поезията си реших да описвам по хумористичен начин безумни случки, които преживявам в ежедневието си и да ги публикувам във Фейсбук профила си. За моя изненада хората там също реагираха положително. Нямам особено добре предначертан план за бъдещето си, какво ще работя, дали ще остана в Нидерландия, дали ще се завърна в България или пък ще замина за някоя друга държава. Знам само, че литературата е моето призвание, където и да бъда по света, литературата винаги ще върви ръка за ръка с мен. Най-вече тази, която пиша на български.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Понякога

понякога ще идвам във съня ти но няма да си тръгвам не ще нагледам се и една единствена целувка не би била достатъчна

Поезия

Имам нужда от малко Рай

На щастието да почина, спокойна да облегна глава. Без тежки въздишки, без сълзи да започва деня ми и без тях да свършва нощта.

Поезия

ДНК

Нещо в теб. Нещо в начина, по който се движиш. Нещо в начина, по който говориш. Аромата ти. Звуците ти под допира ми.

Поезия

Разбивайки се в скалите

Разбивайки се в скалите, изтощена, наранена, пропита от сълзи, не усещам болка, докато троша костите си.

Поезия

Влече ме голямото синьо

блъскам се в скалите усещам те в гърдите си спри да пееш вече кървят ушите ми

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.