Стефани Караначева
Стефани Караначева е родена в Деня на народните будители в началото на новото хилядолетие в Свиленград. Завършва СУ “Д-р Петър Берон” с интензивно изучаване на английски език в родния си град. Следва в Radboud University в Нидерландия.
Проявата й в поетичната сфера датира от ученическите години, но е била винаги леко притеснена да покаже себе си и творчеството си на света. Преди няколко години решава за първи път да участва в Националния литературен конкурс “Жената – любима и майка”, където печели второ място. Няколко месеца по-късно участва и в Националния литературен конкурс – “Млад писател”, където завоюва първо място. Публикува свои творби в литературното списание “Нова социална поезия”.
За себе си Стефани споделя: Въпреки, че пребиваването ми в Нидерландия не е свързано с литературата, за съжаление, все пак намирам начини да превърна живота си тук в творчество. Освен поезията си реших да описвам по хумористичен начин безумни случки, които преживявам в ежедневието си и да ги публикувам във Фейсбук профила си. За моя изненада хората там също реагираха положително. Нямам особено добре предначертан план за бъдещето си, какво ще работя, дали ще остана в Нидерландия, дали ще се завърна в България или пък ще замина за някоя друга държава. Знам само, че литературата е моето призвание, където и да бъда по света, литературата винаги ще върви ръка за ръка с мен. Най-вече тази, която пиша на български.
Публикации от автора
Понякога
понякога ще идвам във съня ти но няма да си тръгвам не ще нагледам се и една единствена целувка не би била достатъчна
Стефани Караначева13 юни 2021
Имам нужда от малко Рай
На щастието да почина, спокойна да облегна глава. Без тежки въздишки, без сълзи да започва деня ми и без тях да свършва нощта.
Стефани Караначева13 юни 2021
ДНК
Нещо в теб. Нещо в начина, по който се движиш. Нещо в начина, по който говориш. Аромата ти. Звуците ти под допира ми.
Стефани Караначева13 юни 2021
Разбивайки се в скалите
Разбивайки се в скалите, изтощена, наранена, пропита от сълзи, не усещам болка, докато троша костите си.
Стефани Караначева13 юни 2021
Влече ме голямото синьо
блъскам се в скалите усещам те в гърдите си спри да пееш вече кървят ушите ми
Стефани Караначева12 юни 2021
Завъртам стрелките на часовника назад
връщам се в миналото лято при щастието грешка късам листове от календара броя оставащите дни до ноември
Стефани Караначева12 юни 2021
Коментари
Добави коментар