* * *
Имам нужда от малко Рай.
На щастието да почина,
спокойна да облегна глава.
Без тежки въздишки,
без сълзи да започва деня ми
и без тях да свършва нощта.
Имам нужда от малко Рай.
Без фалшиви усмивки
и опиат да имитира нирвана.
За късче радост да се хвана,
без страх...
Имам нужда от малко Рай.
Нека после цял живот да съм нещастна.
Тъгата не е чак толкова опасна,
но преди това
искам щастието да опозная,
нали ти казвам,
искам за малко да отида в Рая.
Стефани Караначева
Стефани Караначева е родена в Деня на народните будители в началото на новото хилядолетие в Свиленград. Завършва СУ “Д-р Петър Берон” с интензивно изучаване на английски език в родния си град. Следва в Radboud University в Нидерландия. Проявата й в поетичната…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар