Остава ми се, а ти с очи отблъскваш ме. Прегръщаш ме, а толкова студено е.
Хей, момиче! Не се чувствай длъжна него да спасяваш и за безличната му душа да се раздаваш!
Ти си крилете, с които душата ми лети, през полета от хора без души.
За колкото една цигара време, докосвам те, единствено с очи.
Ти си моето лекарство, срещу злобата, срещу нещастието и лошите очи на хората.
Разказваше ми за звездите, мъниста във безкрайното небе. За тебе ангелите пеят песен, с мелодията на моето сърце.
Ще бъда ангел и ще бдя над теб, сияние в нощта, песъчинка в пустиня, падаща звезда и твоя сила.
Ще ме обичаш ли, когато съм далече и само във мечтите ме усещаш. Ще ме обичаш ли, когато вечер единствено в съня ме срещаш.
Нищо не е по-красиво от усмивката ти, докато вървим с преплетени ръце, в дъжда...
Като птичка в тебе ще се сгуша, след дълъг полет уморена. Отново пак при теб се връщам, избирам те пред цялата вселена.
