Поезия

преди 3 години 8 months

Щом в кацата ширата спре да циври
с душа на недолюбена жена –
разбирам,
че премръзналите джибри
ги чака смърт без мъжка топлина.

Приближаване до взрива

Автор:

преди 3 години 8 months

Издебва ме вривоопасна възраст,
когато детонатор е скръбта...
Минирани сърца край мен се пръсват,
а моето сърце им е целта...

В минно поле

Автор:

преди 3 години 8 months

Спъва порива есен...
Бърчи спомена хлад...
Сякаш в минно поле си:
ни – напред,
ни – назад.

Спасен

Автор:

преди 3 години 8 months

Поредната схватка жестока...
Поредният спазъм свиреп...
Изстискан,
посечен до кокал,
аз пак се завръщам при теб.

Премазани от скоростта

Автор:

преди 3 години 8 months

Земята все по-гневно се върти
и все по-страшно свят ни се завива...
... Лежим по гръб накрая аз и ти –
без свяст...

Силна

Автор:

преди 3 години 8 months

Силна съм, защото обичах до безкрай,
силна съм, защото страдах болката си до смърт,
силна съм, защото вярата ми беше невъзможна,
силна съм, защото упоритостта ми беше безгранична...

Никога няма да бъда твоята жена

Автор:

преди 3 години 8 months

Няма да ме виждаш сутрин
рошава, крива, небрежна.
Няма да ме виждаш и вечер
спретната, идеална, любяща...

Днес и жените не са цветя

Автор:

преди 3 години 8 months

Търсят идеала във мъжа
да бил висок и добър, гальовен и мил.
Да работи усърдно, да ги уважава и цени.

Димът от цигарата...

Автор:

преди 3 години 8 months

Димът от цигарата, която пуша, попива в белите ми
дробове, точно както любовта ти се настанява в душата ми.
Никотинът и катранът засядат надълбоко в мен
и бавно стъпка по стъпка ме унищожават.