Актриса
Нима съм толкова слаб,
че се оставих
да бъда въвлечен
в онзи улей на времето,
в чийто свят,
всред дим от цигари,
вермут и коняк
витаят безчувствени страсти.
И се опивах до безумие
от две красиви бедра
и заоблена гръд, натежала.
Каква актриса си била! –
Как нежно, а неискрено целуваше.
Но само до мига на болката,
която, като с мълния разсече
душата ми, на тебе, необречена.
Атанас Димов
Атанас Димов е роден през 1958 г. в с. Морско, община Несебър. Завършва висше образование в Института на МВР – Симеоново. Работи като юрист от 1992 г. и досега. Пише стихове от ученическа възраст. Печатал е във вестниците “Нефтохимик”, “Народен страж”…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар