Православните светини на Ново Паничарево

ISBN:
978-954-471-545-8
Размери: 
21.5 × 14.5 × 1.2 cm
Брой страници: 
116 стр.
Година на издаване: 
2019
Рейтинг: 
0
Цена: 
8,00 лв.
Цена: 
8,00 лв.

Нека пазим душевността на всеки църковен празник с неговите обреди, поверия, обичаи, песни и хорà, за да съхраним български дух, език и култура.

Нека помним словата на великия поет Иван Вазов „всичко българско и родно любя, тача и милея“. Нека сме единени и се самоуважаваме, за да бъдем достоен и почитан народ.

-------------

Съдбата на жителите на село Ново Паничарево е твърде различна от тази на живеещите в околните странджански селища.

Паничаревци три пъти променяли своето местоживеене. Набезите на морските пирати, турските нашествия и сполетялата ги черна чума по хора и добитък, принудили предците им да напуснат първото си село Чинакчи в местността Юртя. Тръгнали си с мъка, анатемосвайки мястото. Всеки хвърлил камък и високо на глас изрекъл заклинанието: „Проклет да бъде от Бога и от хората всеки, който се повърне да живее тук“...

Издигнала се грамада от камъни. Местността около нея нарекли „Анатемата“. И до днес тя носи това име и напомня за големия мор...

Само за едно лято, в днешната местност „Старото село“, юртенци стъкмили къщите си, харманите с плевни и калдъръмите. Имало и място, и камъни, и дървен материал – за всичко и за всички.

Трудолюбивите мирни люде с дружни усилия изградили и църквата си – малка, ниска, строена с дялан дървен материал, с каменни основи и керемиден покрив. Не можели да си представят живота без молитвен дом. Дали му името „Свето Рождение Богородично“. В трудния им път да ги закриля майка Богородица, защото им предстои нелек живот – стока да завъдят, ниви да заорат, деца да отчуват...

В църквата първите свещеници били гърци – поп Дионисий и неговият заместник Партений. И училището се помещавало там. В една от стаичките децата изучавали псалтира и някои молитви на гръцки език. При свещенодействието на Партений и в Странджа отекнала борбата за самостоятелна българска църква.

Един ден в село Паничарево дошъл поп Георги Джелебов от с. Звездец. Явно, той е бил архиерейският наместник със седалище Бургас, „та с бой изгонил гръцкия служител“. След време селото е посетено и от българския владика – Серафим. Той бил посрещнат „от мало и голямо“ тържествено. Заедно с учителя си, учениците запели песента:

Най-сетне се сдобихме
с владика от наший род.
Тява гърци, гладни вълци,
да ги гони цял народ...

По данни от регистъра на Княжество България в Паничарево е имало българско училище от 1873 година.

Нелекият живот в планинския район и лишенията, на които били подложени новозаселниците, оформили твърдия им и издръжлив характер, свободолюбивия им нрав и дълбоката им религиозност.

Поради икономически проблеми и промени в страната, породени от Освобождението на България от турско робство, група паничаревци предложили селото да се изгради наново на левия бряг на река Ропотамо. Там изоставените от турското население земи били много по-плодородни и близо до реката. Този процес започнал през 1879 година. Масовото преселване приключило до 1881 година, но продължило още 10 – 15 години. В това време съществували и двете села – Старо и Ново Паничарево.

През 1891 година било проведено преброяване на населението. В регистъра било записано, че в Ново Паничарево има 96 домакинства с 467 жители, а в Старото село – 25 домакинства със 119 души.

В Ново Паничарево имало кметство, църква и училище от учебната 1885 – 1886 година. В него учели децата от двете села.

Първите български учители били поп Георги Джелебов и Рафаил Мойсеев, дошъл от близка Македония.

В Старото село действало само кметско наместничество. Там били останали семействата, които притежавали повече и по-хубави земи, много животни и по-големи и удобни къщи. Затова те не се решавали да изоставят имотите си и пак да градят всичко в новото село.

За да се ускори тяхното преселване, някои предложили да си послужат с хитрост. В една от най-тъмните нощи запалили не къщите им, а църквата, с надежда това да ги накара да слязат в новото село.

До сутринта дървената постройка била изпепелена. За нея страдали и едните, и другите, но целта била постигната. Преди зимата преместването се случило. Не можели да останат там без църква.

Новопаничаревци били със завидно запазени християнски нрави при отбелязването на всички големи религиозни празници. Стриктно спазвали постите в сряда и в петък. В празнични дни никой не работел. Големите пости по Коледа и Великден били тачени най-свято, а празниците чествани тържествено, но доста простичко и скромно откъм празнични трапези.

Ревниво спазвали народните обреди, ритуали и забрани. Устоявали своята християнска вяра и не се спирали през годините да строят, да ремонтират и да изграждат наново своите светини – църква, манастир, параклиси...

По два пъти са строени:

– Параклисът „Свети Дух“ – край язовира;

– Параклисът в Старото село – първата дървена постройка „Свето Рождество Богородично“, а през 1998 година „Вознесение Господне“ от Стоян Петров.

Три пъти е изграждана църквата „Света Троица“ в центъра на селото – през 1880 год., към 1940 и през 1991 – 1993 година.

Възстановен е и манастирът „Свети Константин и Елена“ през 2018 година.

В най-тежките кризисни години (2003 – 2004) изградиха и новия си параклис „Света Марина“.

Няма други селища в района с такава хубава църква и параклиси, които се поддържат с любов.

Новопаничаревци са трудолюбиви и признателни българи. Обичат родното си село, милеят за него, помнят историята му. Не жалят труд и средства, за да увековечат миналото и настоящето на неговите жители.

В чест на 120 години от създаването му, през 2001 година, в първата година на новото столетие, под надслов „Ново Паничарево с ново лице“ по инициатива на тогавашния кмет Костадин Русенов и със съдействието на Община Приморско, в лицето на инж. Димитър Димитров, се осъществиха много родолюбиви идеи:

– Издигна се гранитен паметник в центъра на селото, в знак на дълбока признателност към загиналите 41 фронтоваци във войните от 1912 г. до 1945 година.

– Постави се мраморна плоча в Старото село, като израз на почит към предците ни, живели там.

– Усърдно се работеше и за промяна във взаимоотношенията между поколенията и за зачитане на заслугите на преждеживущите в селото.

– Монтира се красива дървена фреска на фамилната къща на един от най-видните дарители и общественици в селото – Страти Димитров. Така беше възкресено името му и заслужено оценено стореното от него не само за Ново Паничарево и за странджанския край, а и за участието му в работата на Народното събрание в периода 1887 – 1905 година.

– Постави се началото на летописна книга в Кметството, в която се отбелязват най-важните събития в селото.

– Впечатлен от записаното в нея, писателят Георги Мавродиев посвети книгата „Неспокойно сърце“ на един от дейните кметове в селото по време на прехода – Костадин Русенов.

– В навечерието на 135-та годишнина от изграждането на Ново Паничарево, 125 години от построяването на училище „Христо Ботев“ и 90 години от активната дейност на читалище „Отец Паисий“, творецът Атанас Радойнов издаде книгата „Ново Паничарево – история, бит и култура“. Книгата, която можеше да бъде написана отдавна от историка Горо Горов, изчака да се появи на сцената най-младият кмет – г-жа Яна Жекова. Тя с мерак, душа и сърце пое родолюбивата идея и я осъществи достойно. С присъщата си енергичност, убедителност и обаяние успя да осигури необходимите средства за изготвянето на ценния летопис и за неговото разпространение. Не спря до тук! Успя да окаже нужното съдействие и за реализирането на още две издания.

– През 2018 година инженер Стефан Апостолов, краевед и публицист, член на Бургаската писателска общност и на Съюза на независимите български писатели – София, издаде книгата „Личност Страти Димитров“. Личност, която със своята неизмерима дългогодишна обществена дейност и щедро дарителство впечатли кмета К. Русенов и той направи първата стъпка към популяризирането на родолюбеца Страти Димитров. През 2013 година кметът Яна Жекова получи одобрение от община Приморско да се закупи фамилната му къща, за да се превърне в музей. Идеята е на път да се осъществи, а книгата с интерес е прочетена от стотиците читатели на известния вече краевед инж. Стефан Апостолов.

– През 2019 година, по повод 15 години от построяването на параклиса „Света Марина“, от печат излезе и книгата „Православните светини в село Ново Паничарево“ с автор Стоянка Димитрова Русенова.

Издигнатите паметници ще бъдат морална отплата, духовна и кръвна връзка във вековете между поколенията новопаничаревци.

Духовните светини и печатните издания, написани за селото, ще припомнят уроците за близкото и по-далечното минало, за да не се повтарят грешките в живота на бъдещите поколения.

Ще пазят за тях чистите дълбоки извори на самосъзнание и свещеното съкровище на българския дух.

Духът е автор на всичко, което ни се случва. Той ни е крепил в най-трудните години на изпитания. Затова нека мислим позитивно и търсим доброто и красивото в поведението на всеки до нас. И ако искаме да успяваме, когато си тръгваме от работното място, нека частица от душата ни остава там. Така в утрешния ден ще се връщаме отново, мислейки за доброто, което сме преживели и постигнали вчера заедно с другите.

Както някога, в дните на преселванията на предците ни, сега и ние трябва да сме силни, да сме единни, да мислим за общото си настояще и за бъдещата сигурност на децата и внуците ни.

Нека помним, че който се труди с добро и за доброто на всички, заслужава искрена благодарност.

Благословени ще бъдат онези, в чиито мисли струи вярата в доброто и благополучието, което можем да постигнем с общи усилия за родното си село и за хората, с които живеем и се трудим...

Новопаничаревци неведнъж са доказвали, че са силни по дух. Справяли са се с всички предизвикателства на времето, в което са живели. Успявали са благодарение на несломимата си воля и на вродената си сякаш амбиция да бъдат във всичко първи. Забързани към бъдещето все са били на крачка пред другите.

Първи са и по броя на изградените параклиси, гордеят се с първата си църква и с килийното й училище, което възродиха. Ето защо решихме да ги опишем в книгата „Православните светини на Ново Паничарево“, за да събудим интереса към тях, да ги посещаваме и да се зареждаме с положителна енергия и поддържаме жива вярата си в доброто.

Авторът

-------------

Редактор: 
Често задавани въпроси и отговори
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите

Посетителите, които разгледаха тази книга, видяха също:

10,00 лв.
Отстъпка:
-0.00 лв
Цена
10,00 лв.
5,00 лв.
Отстъпка:
-0.00 лв
Цена
5,00 лв.