Първото столетие на Константиново

Дълго мислих преди да поема отговорността за написване на кратка история за родното ни село Константиново, Бургаска област. Финалната права пред мен е вече твърде къса и не съм сигурна дали ще успея да се справя с предизвикателството. Ще успея ли да оправдая доверието на младите, които се спряха на мен да осъществя желанието им да възкресим миналото на предците ни.

Константиново навършва своята 100-годишнина през 2018 година и ние сме длъжни да се върнем един век назад във времето. Трябва да се срещнем с най-възрастните жители, очевидци на важните събития, случили се в селото. Да изровим заедно от съзнанието си значимите спомени, за да отразим важното, което „може да е фар, а не котва“ за бъдещите поколения. Да възкресим годините, изживени с нашите близки, които вече не са сред нас, да ги видим в друга светлина, през погледа на порасналите им вече деца и внуци. Да оценим по-реално стореното някога от тях за нас, за нашите деца и да извлечем ценни поуки. Да възобновим неповторимото, красивото, полезното в живота им, което ще помогне на младите да проектират своето бъдеще. Да се поучат от грешките в миналото и да ползват добрите уроци, за да е по-успешна всяка тяхна бъдеща стъпка.

Ние, по-възрастните, връщайки се назад да преосмислим житейския си път и да продължим активно да се самоопознаваме и самооценяваме. Чрез бъдещите си действия да съумеем да покажем най-доброто, което трябва да носи в себе си всеки българин:

– трудолюбие и взаимопомощ;

– безпристрастност и отзивчивост;

– благост и добротворство;

– надежда и обич.

Книгата вероятно ще предизвика интерес и ще породи очакваното завръщане към корените ни и към родния край.

Ще предизвика потребност не само да се завърнем, но и да минем по пътеките на своето детство, на своята младост и да влезем в бащиния си дом. Така ще усетим отново вятъра, които полъхва от водната шир на язовира, ще чуем великолепието на многогласните птичи песни. Ще забележим в лятната нощ колко по-ярки са звездите на небето над нашето село и колко по-широка е сребристата лунна пътека във водите на Мандренското езеро. В такъв момент не може да не се почувстваме душевно по-устойчиви и заредени с много положителна енергия.

Вярвам, че тези преживявания ще катализират желанието на всеки да направи първата стъпка, за да събере рода си. Да се сближим! Да се пробуди родовата ни памет, да се разпали огънят на роднинската привързаност и обич. Заедно да градим настоящето и бъдещето за идните поколения. Да градим бъдещето на България, отдавайки и днес цялото си настояще.

Ако с книгата, която ще сътворим, успеем да пробудим у нашите читатели подобни мисли и желания, ще означава, че усилията ни не са били напразни.

Нека за всички, които са родени и живели тук, Константиново да е земята, която е приютила истинските българи от Източна Тракия и Егейска Македония.

Нека ние помним трагичната им история и да сме им признателни, че запазиха християнската ни вяра. Намериха сили да съхранят корените си, да ни завещаят своята идентичност, да ни закърмят с присъщата си воля да браним свободата, независимостта и цялостта на България.

Нека тази книга е израз на нашето родолюбие и дълбок поклон към всички, които са градили, градят и ще доизграждат Константиново. Нека тя бъде духовната и кръвната връзка между поколенията във всеки род, от чиито здрави корени израстват днешните и ще се раждат утрешните стопани на родното ни село.

Строителите на Константиново заслужават особено внимание, защото се отличават с човешкото си единение, което постигат и в най-трудните години за България. Дължим им нашето уважение, преклонение и нестихваща всеобща любов към „всичко българско и родно“.

Авторът

----------