Паметта народна разказва...

ISBN:
978-954-471-120-7
Размери: 
20 × 13 × 0.8 cm
Брой страници: 
72 стр.
Година на издаване: 
2011
Рейтинг: 
0
Цена: 
5,00 лв.
Отстъпка: 
-0.00 лв
Цена: 
5,00 лв.

Пълното заглавие на книгата е: "Паметта народна разказва за комунистическите злодейства и грабежи в селата на поморийска околия в периода 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 г. (с. Горица, с. Гълъбец, с. Оризаре, с. Бата и интервю с д-р Н. Грозев)".

Причините, за да разказва истината паметта народна, са твърде много: Огромните престъпления на партията на лъжата и насилието, наречена комунистическа, тази зловеща терористическа организация от злодеи, палачи, крадци, която извърши за 45+20-годишното си властване чудовищни престъпления.

С идването си на власт, която им бе подарена от армията на световния демон Сталин, изби за броени месеци над двеста хиляди невинни българи демократи, без съд и присъда. За да сплаши народа на България инквизира по азиатски методи над петстотин хиляди невинни българи в “Лагерите на смъртта”, с които беше осеяна родината ни, като зловещия остров Белене. Там, при непосилен труд, глад и студ, унищожаваше и физически, и психически хората, които предричаха, че този строй, внесен от руския комунизъм, е гибелен за нашата малка, но свободна и независима страна. След това насилствено отне, или по-точно заграби, собствеността на целия народ и от реални собственици ги превърна в наемни работници без право на протест. Данните за 500-те хиляди лагеристи са от черната книга на комунизма на френския писател Питър Куртоа.

На 10 ноември 1989 г. тази партия на лъжата и насилието си направи вътрешен преврат, като си смени 35-годишния диктатор, правешкия хитрец и убиец Тодор Живков, с президент, но пак комунист. От политически господари на поробения ни народ, начело с Андрей Карлович Луканов, прехвърлиха държавния капитал в касите на няколко хиляди комунисти ченгета, секретари, министри и от върли врагове на капитала и монархията, станаха капиталисти с огромни средства в милиони и милиарди и се сродиха с предателя, изменника монарх – Кобурга – по-хитро да доограбват родина и народ.

Построиха си сараи, тип султански, оградиха ги с дувари, за да не ги виждат баби червени, за които 45 години крещяха по събрания, че ще ги правят по и най-богати от съседните страни.

Прогониха 4-5 милионното ни селско население, изядоха и продадоха 70-80-милионното ни скотовъдство, което предците ни са умножавали тринадесет века. Днес хората ядат млека и сирена от растителни мазнини, ядат и замразени и безвкусни, вносни меса.

А в селата ни днес живеят десетки стари хора. Няма ги стадата да огласят дивната, красива природа с чудните си хлопки и звънци, няма глъч и песни по полето от младите невести и моми. Няма ги и палавите игриви дечица, да тичат по зелените поляни и да се радват на красивата селска природа.

Пусто и тъжно е в селата, а враните жаловито грачат над селата да напомнят, че от там е минала чумата червена, трудно излечима, наречена – комунизъм. За да се знае и чуе от идните поколения що е било по земите ни селски, а може би ще намерят сили и желание след нас да построят най-новата и демократична държава. Такава, каквато са я строили и построили след петвековното турско робство българи родолюбци, като великият Стефан Стамболов, който даде живота си за свободата, независимостта на скъпата ни родина, от повторно поробване.

Авторът 

 

Селата ни безлюдни и пусти

В селата ни безлюдни и пусти
идват да живеят англичани.
Те питат, чудят се, недоумяват,
защо селата ни прекрасни са безлюдни,
като са били обитавани до 1944 г. нормално
от четири милиона селяни трудолюбиви.
С поля, с гори зелени, огласявани
от гласовете на чудни звънци и хлопки
от стадото на шестдесет милионното ни скотовъдство.

О, прекрасни хора англичани!
Тук ни връхлетя през злокобната 1944 г.
руско-българска червена чума неизлечима,
наречена от създателите им – комунизъм.
Тази червена чума прогони и покоси
четиримилионното ни селско население,
покоси и унищожи 60-милионното ни скотовъдство,
давало препитание и поминък с векове
на тези прекрасни селски хора.

Затова ядат хората 20-годишно месо замразено.
Затова селата и полето ни са пусти,
а само врани грачат тъжно над селата,
за да напомнят, че от там е минала
свирепата чума червена, неизлечима,
наречена от човекоподобните същества – комунизъм.

Друми Нейчев

 

Вместо послеслов

Накрая, драги читатели, ще ви припомня какво са казали за комунистите и комунизма велики личности.

През 1872 г. в Браила, Румъния, великият Ботев разговарял със своя приятел, революционера Иван Драсов от Велико Търново. Драсов попитал Ботев: “Господин Ботйов, що е туй комунизъм?” Ботев отговаря: “Комунизмът е рушител, унищожител на всичко човешко и нравствено”.

През 1920 г. големият държавник, реформатор и водач на Земеделския съюз – Александър Стамболийски, в Народното събрание е казал: “Знаете ли, господа народни представители, какво представляват комунистите? Ято скакалци – там, дето преминат – всичко унищожават!”.

И на двамата пророческите думи се сбъднали. За 45 години България е унищожена – на последно място в Европа, докато в 1938 г., след 500-годишно турско робство, сме се нареждали по трудолюбие и напредък на 5-6 място в Европа.

Американският президент, към 1940 г., е чел декларация, в която казва, че българският народ по своето трудолюбие, инициатива, предприемчивост, може да се сравни единствено само с японския народ.

Пътят 45 години беше пагубен и резултатът е, че сме в “гьола червен”.

Авторът

Коментари

Село Гълъбец до 1933 година се нарича Татаркьой.Костадин Заманчев -Амуджата е брат на дядо ми Стоян.Били са пет братя и една сестра-Мара,която се бе заселила в Сарафово.Благодаря на този честен летописец за книгата.Баща ми е сирак-дядо Стоян е ранен тежко при геноцида,но умира след година от подлютената -инфектирана рана.Във Варна при бягството умира татковата сестричка преди смъртта на дядо,разбира се.Баба е тежко болна от астма и Амуджата е давал хляб на сираци от рода,като татко.Баща ми знаеше перфектно турски,защото е продавал в дюкяна.Предпоследното му дете Миньо-голям красавец умира внезапно и дядо Костадин каза на баща ми,че е имел късмет да се завърне жив и здрав от Отечествената война.Това бе при второго ни отиване в Гълъбец.Бяха му взели всичко,а Заманчевата къща бе обществена сграда,а кръчмата вече хоремаг.Бе отчаян,ограбен и тежко болен.Другите Заманчеви от селото.бате Митон,Динко и сестрите им бяха много свестни и работливи.А дъщерята на Амуджата-кака Мара бе известна като хубавата Мара,макар че не й бе лесно...
Рейтинг: 
0
Често задавани въпроси и отговори
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите

Посетителите, които разгледаха тази книга, видяха също:

0,00 лв.
Отстъпка:
0,00
Цена
0,00 лв.
10,00 лв.
Отстъпка:
0,00
Цена
10,00 лв.