Миночистенето на Българското Черноморско крайбрежие след Втората световна война

Написаното на тези страници е само кратък период от цялостната бойна операция по миночистенето извършена от българските военни моряци по време на Втората световна война и първите години след нея. Исках да разкажа за хората и проявите им, когато и аз бях един от тях – екипажите на миночистачните катери “МЧК” от Минна флотилия на Черноморския флот.

Скромната ми цел е не да приповдигам действителността, нито да възхвалявам изпълнителите, макар по личното ми мнение мнозина го заслужават, а са останали към категорията на “незнайните”, а да оставя колкото и малко и недостатъчни да са истини – видени, чути, преживяни и извършени тогава от мен, моите другари, подчинени или началници.

Тези истини в по-голяма част за съжаление не успях да подплатя с повече автентични документи, защото достъп ми бе отказан!? Събитията, времето, мястото и имената са истински. Назовал съм ги по памет и бележки от личния ми архив. Не бих могъл да претендирам за пълнота. Разсъжденията и преценките, които съм си позволил на места, са плод на асоциация или емоционална възбуда. Защо не и на възрастовия ми потенциал и житейски опит? Бях в ония времена едва 22-23-годишен.

Нека преценяват онези, които ще имат по-голяма възможност да се ровят из документите на архивите и изследват събитията. Мисля, че само онези които са били във вихъра на събитията от онези години, биха могли да си представят нещата.

Колко ли са те – не зная.

Ако намерите неточности, не споменато име, то се дължи изключително на паметта ми, защото еднакво уважавам извършеното от всеки един и съм благодарен за помощта, честността и подкрепата, която са проявявали в рискови ситуации през онези осемнадесет месеца плавания с трал над минните полета.

Изразявам своята благодарност към проф. д-р Ненчо Мицулов за оказаната помощ при събирането на данни и документи, свързани с миночистенето и миночистачите.

Авторът

--------------