За първото издание на Националния литературен конкурс “С море в сърцето”

Предговор към Сборника с номинирани творби от Първия Национален литературен конкурс “С море в сърцето”, Царево, юни 2015 г.
Дата: 
вторник, 23 June, 2015
Категория: 

Обръщайки се към първото издание на Националния литературен конкурс “С море в сърцето”, онова, което следва да бъде коментирано в началото е, че една морска община се ангажира с подкрепата, налагането и развитието на литературните автори. Нещо, което редица по-мощни финансово и организационно местни власти не правят през годините. Ангажиментът на Община Царево да осигури награден фонд за конкурса и издаване на сборник с отличени творби на участниците, е протегната ръка за диалог към литературните среди. Факт, който явно е оценен по достойнство, ако се съди по броя на участниците в конкурса, географското покритие, което е постигнато, качеството на текстовете, както и авторите във форума.

Наличието на стотици участници в разделите за поезия и белетристика неминуемо доведе до големи възрастови, естетически и концептуални различия у отделните автори. В конкурса участваха безспорно утвърдени литературни имена, хора с книги зад гърба си и с богата литературна биография, както и вълна от млади перспективни поети и писатели, които в момента осъществяват своята литературна легитимация на национално ниво. Своето място в конкурса потърсиха хора с академични титли и научни звания, преподаватели в средното образование, хора със свободни професии, деца и ученици, членове на творчески гилдии, самостоятелни и независими автори. Което би могло да мотивира интерес за научно изследване от страна на литературната социология и убедено вярвам, че подобно проучване може да се реализира, ако конкурсът стане традиционен. Въпросът какви хора, с какви специфични социални роли и професионални сфери на действие, осъществяват литературната комуникация, винаги ще бъде актуален.

Трудността в оценката на предложените текстове произтича от множеството различия между авторите в конкурса. Безспорно различни поетики и стилистики се конкурират за вниманието на четящия. Различни поетически традиции се завръщат, отшумяват, отхвърлят или заглъхват в текстовете. Като започнем от съвременните аналози на даскалската поезия, преминем през окъснялото и невъзможно с днешна дата завръщане към символизма, особено към мелодичността на лиричното при Н. Лилиев примерно, през гражданската поезия, поемаща ролята на съдник над властта и социалното, през немалък брой сантиментални текстове, през реплики на поетиката на редица представителни за българската литература от предходни десетилетия от миналия век автори като Петя Дубарова, Христо Фотев и др., та до текстове, които се родеят с късния авангард или с постмодерна. В конкурса бяха изпратени за журиране стотици римувани текстове, такива с бял и свободен стих, което неминуемо бе предизвикателство и към собствените естетически стандарти, възприятия и предразсъдъци на четящия и оценяващия.

Воден от разбирането, че литературното пространство е поле на диалог и многообразие, в оценката си към предложените текстове съм съблюдавал да номинирам автори с различна поетика, биография и естетическа принадлежност. Опитвайки при това да не заглуша множеството изкази, които се преплитат, отхвърлят, заглушават, притискат, заместват, редуват или пресичат. Без при това да правя компромис с личното си разбиране, че литературната дейност е иновативна и изисква обезателно оригиналност на едно или друго ниво на изграждане на текста. Други в ролята на жури навярно биха отсъдили друго, което само още веднъж демонстрира, че всяка оценка е неокончателна, нефинална и в дадена степен – относително субективна. Което не прави всяка оценъчна йерархия обезателно незначителна, ненужна или безсмислена. Защото настоящето ни предлага и в интернет, и на книжния пазар, избор измежду стотици и хиляди автори и текстове, но за да бъде мотивиран този избор, следва да има и метатекстове, които да разчитат връзките между тях, както и формални белези, които да акцентират някои от тях. Обичайно донякъде тази роля поемат различните национални и регионални награди, почетни знаци, грамоти и прочее символни жестове.

Тук виждам и призванието на този конкурс – да припомни, открие или съпостави имена в съвременната българска литература, чийто общ актуален прочит с днешна дата е твърде голям залък за не един теоретик, критик или историк на литературата. Наличието в конкурса на тричленно жури, в чийто състав влизат академични лица, автори на множество научни публикации, а също и на художествена проза и поезия, определено е фактор, който дава възможност за дистанциране от субективността и личните пристрастия. Особено когато членовете на журито са на различна възраст и имат различен канон на четене, различен критерий за ценност в/на литературата, различни истории на четенето и евентуално различни дефиниции за литература. Това обаче е необходимо условие за случване на конкурса “С море в сърцето”, защото след края на първото му издание определено може да се заключи, че многообразието е водещ негов белег. Паралелите с мотото на Европейския съюз “Единство в многообразието”, са навярно мотивирани. И навярно са още един довод в подкрепа на съществуването на подобен конкурс в Царево.

Включването на автори на проза като Пепа Витанова, Владислав Христов, Светлозар Стоянов, Георги Виденов, Ангел Христов, Елена Владова и Валентин Попов прави прочита на материалите от конкурса, както и на този сборник изключително приятно занимание. Също както и текстовете на поетите Ясен Василев, Георги Гаврилов, Владимир Левчев, Ралица Красимирова, Ренета Бакалова, Петър Петров, Заря Божкова, Илиян Любомиров, Ружа Велчева и Невена Стоянова. Изброявам с ясното съзнание, че всеки един списък тук е непълен и бележи определени съзнателни или неволни пропуски. Които вярвам че съдържанието на сборника ще коригира съвсем успешно. А това книжно тяло е само по себе си индикатор за това накъде се движи съвременната българска литература, с какъв темп и с какво ускорение.

Фактът, че конкурсът бе оценен подобаващо от членове на различни национални и регионални виртуални или формални групи и съсловия, от автори, изградили своята литературна идентичност в дружества на писателите, сдружения на писателите, писателски съюзи, литературни сайтове и престижни национални конкурси, като “Южна пролет”, Националния студентски литературен конкурс “Боян Пенев”, Националния младежки литературен конкурс “Веселин Ханчев” и др., говори в полза на националния литературен конкурс в Царево и може да бъде добра изходна база за неговото развитие.

--------------

Предговор към Сборника с номинирани творби от Първия Национален литературен конкурс “С море в сърцето”, Царево, юни 2015 г.

Коментари

От къде можем да си закупим сборника с номинираните творби!

Чета написаното и дори нямам сили да се учудвам. Има една българска приказка: „Гроздето е кисело” Този, който съзнава, че е некадърен, бездарен, той ще намери винаги оправдание за бездарието си. Лилиев и Яворов са достигнали върхове в българското поетично творчество. Какво означава тогава изказването, написано в предговора? Цитирам част от изречение в „Предговор към Сборника с номинирани творби от Първия Национален литературен конкурс “С море в сърцето”, Царево, юни 2015 г” с автор Антоний Димов: „....Като.... преминем през окъснялото и невъзможно с днешна дата завръщане към символизма, особено към мелодичността на лиричното при Н. Лилиев примерно....)”
Във всички области на културата равняването трябва да става по най-добрите. И изборът на постиженията – също. Има само една поезия – истинската. Всичко друго е бездарие и камуфлаж. Поезия, без звучене на музиката в нея, е словослагане. Поезия, която е обществено ангажирана и като камбана буди ума и душите на хората е благодат за народа, който я има. Няма какво да си обясняваме с високопарни и добре изработени снобски речи. Хайде, някой да се опита да издекламира с патос и прочувствие награденото с първа награда стихотворение на Левчев! Хайде, някой да ми каже, какво иска да ми вмени със стиховете си автора? Че „риби подскачат за миг над юргана” или че „ приижда огромно и живо морето, което отдавна удави детето...” За музика в стиха изобщо да не говорим! Това не е поезия – това е словоблудство. Е моля, нямам нищо лично против човека. Може и да е прекрасно образован и прекрасен интелектуалец. Но поет не е! Може и да е издал 1000 стихосбирки. Всеки може да издаде колкото си иска книги, само да има пари. Въпросът е: Кой ги чете? Кой друг освен роднините и близките приятели, на които е подарил екземпляр от напечатаните си стихосбирки?
За какво се провеждат тогава тези общонародни конкурси? За да се наградят по-некадърни автори от самата комисия? За да докажат на себе си някои хора, на които им е дадено право да оценяват другите, че от тях по-добри няма? Или има други, по-съществени лични причини? Крайно време е, финансиращите тези конкурси общини, организации и други, да се намесят, за да се постигат целите на конкурсите !!! В противен случай, бездарието, чалгаджийството, простащината, шуро-баджанащината и псевдо-интелектуалщината, ще продължат да господстват в тази държава и всред следващите поколения българи (ако има такива).

Всъщност няма само 1 поезия, както няма само 1 литература, само 1 идеология, само 1 естетическо течение, само 1 правда, 1 критерий и 1 правилност. Другото е плод на тоталитарно самоограничаване или късогледство. Всъщност живеем във време, в което езикът, авторите, литературата се архаизират със забележителна скорост. Особено тези, които не са успели да осмислят, фантазират, въобразят собствената си генеалогия, историчност или целевост. Поради това и автори, загърбващи последните 4-5-6-7-8-9 десетилетия, че и повече, които пият сокове единствено от ранния модерн и символизма с днешна дата са обречени.

Колкото до въпроса ви "какво иска да ми вмени със стиховете си автора?", ще отговоря само, че от десетилетия литературната наука не се свежда до питането какво интенционално търси авторът чрез текста. Художественият текст не е обезателно интенционален. Поради това и очакването Ви "да издекламира с патос и прочувствие" ще бъде несбъднато. Литературата не е патетика, няма и да бъде.

Радвам се, че някои от наградените текстове, както и предговора към изданието не Ви допадат. Това в крайна сметка също говори много. С което не искам да Ви спра да четете литературата, както я разбирате и да градите ваши собствени йерархии.

Г-да съвременни поети,
Даже ми е смешно да ви нарека така,но в подобие на един стар виц за майсторите-просто не ви знам имената,за разлика от тези на Лилиев,Дебелянов,Яворов,Фотев,Недялко Йорданов...
Пишете си както си искате,издавайте се и се награждавайте,НО НЕ СЕ ВАЙКАЙТЕ,както обикновено правите,че никой не чете поезия вече!Пиезия се чете!Хората са жадни за поезия!И Слава Богу!
Само дето не е вашата,тази дето се чете,защото посредствеността е заляла като потоп днешния ИЗДАВАН и ЛАНСИРАН български творец/ тази последната дума е защото не ви знам имената/.

Ммда, ама Левчев в началото на 90-те години заминава за САЩ, където през 1996 г. завършва MFA програма по Творческо писане, к'во разбираме от творчество ние, незавършилите нищо повече от 12-ти клас? Ще си "подскачат рибите над юргана", докато "делфинът се учи как да лети", а ние трябва да им ръкопляскаме, че видите ли, не сме с фамилията Левчев, а левчетата ни стигат колкото да не изпукаме от глад и най-много, като прехвърлим 50г., да спастрим парички за стихосбирка, която да раздаваме на близките.
Поздравявам Ви за достойния коментар и разбор на конкурсите, в които реално не се оценяват произведенията, а авторите им. Ако някой дръзне да си помисли обратното, значи живее в паралелен свят. И за да не ме упрекне някой, че "гроздето е кисело"- имам магради- грамоти и книги, от поетични конкурси, организирани от разни сайтове, но там парични награди не е имало- последните присъстват ли, няма как да се доберат до тях случайни хора, победителите са предварително определени.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите